Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Крипадхам: Имам един отдавнашен въпрос, който исках да задам и той по някакъв начин отново бе провокиран. Разбира се, той е малко по-философски от моето ниво. Но бих искал да чуя Вашия коментар по тази тема и кой е източникът от писанията, където можем да прочетем по нея, както и учителят, който я е реализирал. Въпросът касае випраламбха и самбхога. Чувал съм от някои предани, че випраламбха е част от садхана-деха на ученика и до някаква степен се проявява в Гокула. Докато в сиддха-деха съществува само самбхога. Има ли такова нещо, че према, спускайки се в този материален свят, се разделя на самбхога и випраламбха, и ние я възприемаме така, докато в духовния свят е само едно нещо – само самбхога? Или пък е нещо различно, което не знаем. Съществува ли випраламбха в духовното царство?

Рамвиждай: Може би тези термини са непознати за някои от хората.

Свами Тиртха: Надявам се, че са познати. Випраламбха е чувството за раздяла, а самбхога е чувството за единение. Онтологично всичко принадлежи на Кришна. Така че ако можем да проследим всичко назад до изначалния извор, тогава всичко произтича оттам и всичко е свързано там, всичко принадлежи там. Но се казва, че в духовното небе това усещане, че „Аз принадлежа на някой друг, не на Кришна“ почти липсва. Разбира се, може да замествате, дали става въпрос за Кришна или Радха; знаете какво имам предвид – принадлежността към центъра е преобладаващото чувство. Но тук, в материалната сфера, ние живеем отчужден живот, като цяло сме отделени от божествеността.

Рама е считан за Марияда Пурушоттам – верният и следващ дхарма управник и съпруг. Докато Кришна е Лила Пурушоттам – Той идва, за да си играе, заради собствените си игри и удовлетворение. Той е отвъд правила и морални ограничения. Затова, за да разкрие пълната си слава в това отношение, Той се нуждае от граници – за да ги прекрачва. Рамачандра е Марияда Пурушоттам. Например, никога няма да видите Рамачандра да даде съвета да се счупи крака на врага, нали? А Кришна дава такъв съвет на Бхима: „Смажи бедрото на Дурьодхана в боя с боздугани.” Понякога Той дава много странни съвети, държи се по много странен начин – отвъд пределите и ограниченията на нравствеността. Краде маслото на майка Яшода. Въпреки че получава достатъчно масло, при все това идва и краде маслото, което е запазено за други цели. Така че Неговото поведение е отвъд концепциите на дхарма. Именно затова Той дава дхарма – за да я прекрачва.

По същия начин и преданите на Кришна изпитват тази много специална смесица от чувства, особено гопите. Макар да са съпруги на други, те чувстват, че принадлежат на Кришна. Това е доста голям конфликт. Официалната и емоционалната страна са в конфликт.

И някои казват, че там, в Голока Вриндавана, това чувство на принадлежене на някой друг в един смисъл липсва. И казват, че когато Кришна иска да усети тези толкова интензивни чувства, Той идва да ги усети тук.

Ти попита и за препратка – виж моля дневника на Сварупа Дамодар Госвами. Поне един стих от него е лесно достъпен, където той описва връзката между Радха-Говинда и Махапрабху. Че макар Те да са вечно заедно, така да се каже да са вечно едно, понякога от екстаз Те се разделят и когато започнат да се търсят един друг, Тяхното търсене е толкова интензивно, че се сливат – и това е Махапрабху.

(следва продължение)