Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016, сутрин, Лудащо)

Дхармах проджхита-кайтаво ‘тра[1] – отхвърляйки всички материално мотивирани дхарма амбиции. Тази тема обсъжда чисто, по много рафиниран начин най-висшата истина. И е считана за много скъпоценен камък на ведическата литература. Защо е описано в следващия стих:

нигама-калпа-тарор галитам пхалам

шука-мукхад амрита-драва-самютам

пибата бхагаватам расам алаям

мухур ахо расика бхуви бхавуках[2]

„О, опитни и дълбокомислени люде, вкусвайте „Шримад Бхагаватам”, зрелия плод на сбъдващото желанията дърво на ведическата литература. Той излиза от устните на Шукадева Госвами и затова този плод е станал дори още по-вкусен, макар нектарният му вкус бездруго вече да е бил наслада за всички, дори за освободените души.”

Дърво. Специално дърво, сбъдващо желанията дърво. Дърво на литературата, съдържаща божествената истина. Такова специално дърво, което сбъдва желанията – калпатару. Ведите са сравнени с такова дърво на желанията. Ние всички имаме най-различни желания. Ако се обърнете към познанието, към ведическата наука, ще бъдете удовлетворени, ще бъдете възнаградени. Повечето от нас имат материални желания, но някои имат и духовни желания. Затова трябва да сме внимателни с ведическото дърво на желанията, защото то ще изпълни и материалните ви амбиции. Някой тук обича ли да отглежда градина? Манджари, чух, че ти имаш един домат. Докато се стараеш да отглеждаш своя едничък мъничък домат, колко плевели ще пораснат заедно с него?

Манджари: Поне десет.

Свами Тиртха: Виждате ли, нашият мъничък домат е нашето единствено духовно желание. А множеството плевели са материалните ни стремежи. Затова в духовното градинарство трябва да сме много внимателни, защото понякога се случва да извършваме духовна практика, ала при все това материалните амбиции да растат. Защото сбъдващото желанията дърво на Ведите изпълнява всички желания, каквито и да са те. Тогава какво да правим? Да изоставим всякаква духовна практика, понеже може да подхранва материалните ни амбиции? Не това е предложението ми. В предишния стих получихме ключа как да седим под ведическото дърво на желанията, в какво съзнание, с какво отношение – отхвърляйки всякакви материални стремежи свързани с дхарма. Ако пречистите своята готовност, сядайки под това дърво, тогава няма да имате проблеми. Затова само опитните и дълбокомислени люде са поканени – тези, които се нуждаят от мъдрост, а не от знание. Мъдростта е отвъд знанието. Знанието е теория, мъдростта е практика. В това е разликата; ако имате тази мъдрост, можете да дойдете, поканени сте. Ако просто имате знание, това означава, че имате само информация, но още не се е случила никаква трансформация. А каква е трансформацията? Тя е промяна в сърцето, пречистване на ума и съзнанието. Това е победата на дхарма над адхарма.

Опитни и дълбокомислени. Кой е опитен? Този, който умее да прилага теорията. Защото ако сте много остроумни в споровете и във формулирането на различни теории, обаче един пирон не можете да забиете в парче дърво, не струвате. Ако имате великолепни идеи как да спасите целия свят, ала отминавате страдащия край вас, какво е приложението на вашата мъдрост? Опитни означава също, че сте придобили известен опит. Такъв човек се е изправил пред множество проблеми, но при все това ентусиазмът му не се е пречупил. И понякога не знаем кое е успех и кое провал. Например, ако сте инженер на бомби, кое е успех – бомбата ви да избухне ли? На нивото на информацията това е успех. На кармично ниво е огромно бедствие. Но ако на очевидното ниво бомбата ви не избухне, това е провал, само че на по-висшето ниво е истински успех. Успели сте да създадете оръжие, което не работи – колко хубаво! Опитен. Опитен означава, че сте преживели много. Можем да кажем също и че това е човек с осъзнавания. Но какъв е обектът на нашата опитност? Това не са ограничените преживявания в материалния живот, а изпитването на духовен вкус.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.2

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.1.3