Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос на Хари Лила: В „Бхагавад Гита” се казва, че ние сме в илюзия и че всичко, което ни се случва – било то добро или лошо – трябва да стоим настрана от него. Важно ли е изобщо то за нас – всички тези чувства, които изпитваме сега в тялото си. Значими ли са те за духовното ни израстване? Или понеже сме в илюзия, това не е от значение и не бива изобщо да го преживяваме?

Тиртха Махарадж: Ако бях фанатик щях да кажа, че е не е от значение. Но понеже се стремя да съм по-малко фанатичен, бих казал, че живеем в свят на преживявания и посредством тези преживявания достигаме до заключения. Защото е лесно да се говори за божествена любов, ала да изпитваме божествена любов е нещо напълно различно. Духовно преживяване можем да имаме дори на телесно ниво – откровения, дълбоки чувства, пречистване – всичко това можем да изпитаме. Също така трябва да преценяваме своите емоции и онова, което ни се случва в този свят, от духовна гледна точка. Например, ако страдаш много, ще започнеш да съчувстваш на другите – в добрия случай. Ако си материалист, страданието ще те е превърнало в кисел човек; ала ако си нежна душа, ще си станал много по-толерантен. Или ако сърцата ни са изпълнени с божествена любов, ще можем да я споделяме, да я даряваме на останалите. Обикновено хората се учат от крайностите: помним най-трудните мигове, както и най-прекрасните. Те са важни повратни точки в живота ни. И определено бих казал, че помагат на духовното ни израстване. Особено разделянето с илюзиите. Когато попадате в илюзия – това би ви помогнало единствено след като се измъкнете от капана. Когато разберете, че сте сгрешили – тогава това ще  подпомогне  растежа ви. И ако усещате силата и красотата на привличането между душите, например – е, това е доста научно казано – ако се влюбите, да го кажем по-просто, тогава ще узнаете какво означава да се влюбиш в Кришна. Когато имате еуфоричното чувство, че летите минимум на десет сантиметра над земята, божествената любов не е такава – тя е много по-красива, много по-силна. Ала по този начин успяваме да зърнем едно слабо, бегло отражение на оригинала. Или да вземем друго едно чувство: майчината обич. Какви дълбоки чувства питаете към децата си! Почти не подлежи на описание. Но колко е прекрасно, че Кришна го описват като малко момченце! И можете да размисляте над чувствата на майката и бащата: как майка Яшода целува стъпалцата на малкия Кришна… Кой има способността да целува лотосовите нозе на Бога?! Това е запазено само за майките. Можете да го правите на воля, никой няма да ви спре.

Така че чрез човешките чувства можем да добием разбиране за божествените чувства – стига да имаме правилното виждане. Да разберем, че те са отражения и да ги приемем за практика, за нещо, което да култивираме. Извършвам това служене към детето си, за да се науча как да поднасям същото и на Бога. Защото за детето си давате всичко – отвъд възможностите си. Наблюдавал съм това: жените без деца се оплакват за всичко. Имам предвид младите матаджи в ашрама: “О, толкова съм уморена, трябва да си полегна, не мога да свърша това…” Веднага щом станат майки, такива сили им идват! Готови са да се будят посред нощ. Преди, ако ги помоля: “Моля ви, елате на сутрешно арати,” те казват: “О, толкова съм уморена!” Обаче за детето са готови да скокнат по всяко време, нали?! Защо? Защото блика енергията на обичта. И онова, което ви е толкова трудно да дадете на Бог, или дори на муртито, можете лесно да дадете на личното си мурти, на личния си Бог. Правите го по естествен начин! Не се налага да обяснявате, това не е философия – просто го правите! Чувствате и действате! До такова ниво трябва да стигнем – когато преданото служене стане толкова естествено за нас.  Ако чуете флейтата на Кришна, няма да кажете: “Имам нужда да си доспя още половин час,” а незабавно скачате. Това е естествено състояние на отдаденост. По такъв начин можем да се обучаваме в човешката равнина.

Хари Лила. Надявах се да е така, защото инак материалният свят не би имал смисъл.

Тиртха Махарадж: Това е просто поле за обучение. А когато ви се случи мистерията, светът ще се промени. Когато добием виждането, че това не е различен свят, но че и той принадлежи на Кришна, че тук също е Неговата лила – тогава това е много близо до съвършенството. С Кришна адът става рай. Без Кришна раят се превръща в ад.



Leave a Reply