Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Крипадхам: Какво представлява привличането ни към нашия гуру?

Свами Тиртха: Да – дали е към външния му образ, или към поведението му, към начина му на хранене, към вкуса му, към каквото и да било? Или е някакво съществено разбиране: каква е целта на живота; как да живеем правилно; как да се изразяваме правилно? Защото само си представете: ако, да речем, седяхме в Египет в някой дервишки манастир и обсъждахме божествения принцип, щяхме да използваме различен изказ. Бихме имали различно разбиране за нещата, бихме носили различни имена. Дори диетата ни щеше да е друга. Но каква ще е темата? Как да открием обратния път към дома, към Бога? Дервишите биха казали: „Нека потанцуваме малко!” и това е пътят обратно към дома за тях.

Или например както вчера получих този бюлетин. Пише „Православна църква „Св. св. Кирил и Методий” и има цитат от посланието на Св. Апостол Павел до Филипяни: “Братя! Радвайте се винаги в Господа! Господ е близо!”

Добро послание! Мои скъпи братя, открийте своето щастие в Бога! Това е част от всеобщото послание и винаги има практикуващи за тези общовалидни принципи. Тогава какво е специфичното на нашия процес? Именно това трябва правилно да разберем. Не е въпросът кой е по-добър, кой е втори, кой първи. В този смисъл това не е състезание. Но ние трябва да изследваме какъв е специалният принос, от който Богът се нуждае от нас. Защото от дадена група Той може да вземе, да речем, това цветче; от друга група може да вземе онова служене. А какво е служенето, което иска от нас? Това е, което трябва да разберем – какъв е специфичният принос на един предан за пълното удовлетворение на Кришна? Ако сме способни да определим това, ще сме напълно убедени какво да правим, как да живеем, кое да избягваме. Тогава ще знаете: „Ето това е моето любящо приношение за моя възлюбен Бог!”

Въпрос: Не познавам толкова добре книгите, които цитирахте, но за мен това не е пречка, защото дори извън формата мъдростта остава. Затова идвам с радост тук. Но понеже съм чел посланието на Апостол Павел, не разбрах шегата за него.

Свами Тиртха: Шега?

Коментар: С бюлетина.

Свами Тиртха: О, но това не беше шега! Не, не, не! Моля ви, недейте да го разбирате погрешно! Просто исках да покажа, че в много отношения ние сме еднакви. Това просто ми се случи вчера и какво беше посланието?: „Бъдете щастливи в Бога!” Разбира се, че сме щастливи да чуем такова послание – че Господ е близо. Та нали това искаме! Това показва, че независимо от културната среда, независимо от религиозните различия, съществува универсално, общовалидно послание.

Коментар: Моето убеждение е, че всички тези религии идват от Бога и ако нещо донася благо, то е добро. И всъщност всички сме братя.

Свами Тиртха: Да, така е. Това е вярно. Всички принадлежим на Бога. Различията между религиите и между човешките същества са дело на хората. Единството е установено от Бога. Така че трябва да решим дали сме откъм човешката или откъм божествената страна. Духовното е универсално, човешкото е ограничено. Големият въпрос е как да станеш истински християнин, истински последовател на Христос? Как да изпълниш заръките на „Новия Завет”? Има съвсем прост отговор – стани предан. Защото съм видял, че преданите живеят онова, което е написано в Библията. За тях това не са просто някакви стари книги; не, за тях това е животът – да живееш в божествена любов. 

(следва продължение)