Sharanagati

Порочният, материалистичен ум идва от тялото. Но трябва да се запитаме дали духовната душа също има ум или не? Би следвало да има. Трябва ли да се прибави някакво прилагателно към този ум? Духовен ум! Би трябвало да съществува и духовен ум. Защо? Какви са функциите на ума? Мислене, желаене и чувстване.

Най-напред е мисленето, способността за мислене – когато умеем да действаме не само на физическо ниво, но влагаме и някакъв размисъл, имаме някакъв план. Обаче основната грешка, която допускат материалистите – както и начинаещите бхакти – е че първо действат, а после мислят. По-добре да не правим сметките накрая; нека първо помислим, пък после да действаме.

Способността да се мисли би могла да е много полезна, но може да е и твърде опасна. Защото ако сме прекалено преусложнени в мисленето си, това е лабиринт, от който няма измъкване. Затова нека бъдем простодушни. Простодушни не означава глупави, а по-скоро простосърдечни и искрени хора. Както се казва в Библията, „блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно.” Това имам предвид: че простотата е почти еднаква с духовността. Тя е насъщна, основна необходимост.

Второто е желаенето. Когато мислите, достигате до някакви заключения. А за да осъществите на дело онова, до което сте достигнали, ви е необходима сила на волята. Шопенхауер казва: „Светът е просто сила на волята и визия.” Може би е по-добре да цитирам Госвамите, а не Шопенхауер… Но тъй или инак, той е авторитет във философията на скептицизма и песимизма. Изводът, до който той достига за света е: „Този живот е едно блато – затова реших само да го съзерцавам.” Нашето заключение не е такова, нашето заключение е, че животът – с всичките си несгоди, с всички възходи и падения – е необходима част от обучението ни.

И ние наистина притежаваме сила на волята. Но трябва да намерим директната и съвършена цел за своята воля. Защото ако силата на едно човешко същество, на една душа е неправилно насочена, това би имало само лоши последици. Искаме ли да служим единствено на собствения си отделен интерес, ще изгубим. Ако живеем за себе си, не живеем за никого; но ако живеем за Бог, живеем за всички. Съгласни ли сте с това уравнение? Духовна математика… Духовна метафизика…

Нека разберем как да прилагаме силата на волята си. Не бива да ставаме толкова празни и безсилни, че да сме неспособни да свършим нищо. Много пъти съм ви казвал, изискването към ученика е, че той трябва да се чувства като глупак номер 1 пред духовния си учител, но не бива да СЕ ДЪРЖИ като глупак номер 1!!! Недейте да обърквайте двете. Това означава, че трябва да намерите най-добрата мишена за силата на волята си. Установете целта и потърсете начин как да я достигнете. Значи, ако целта ми са лотосовите нозе на Шри Кришна, какъв е пътят, по който да ги достигна? Пътят към лотосовите нозе на Шри Кришна е постлан със святото име. И така, най-просто посланието гласи: поставете целта, намерете начина и действайте.

И тогава идва третата функция на ума – способността за чувстване. Защото как можем да достигнем целта без дълбоки чувства? Тогава това би било съвсем повърхностно. Можем да го наречем и изкуствено. Душата по своята природа е изпълнена с чувства. Ако не си служим с чувствата си, ние се движим едва по повърхността на душевната равнина.

И тъй, ако обобщим идеите на предания живот можем да кажем, че най-високият идеал и най-възвишената цел е доброволното себеотдаване. Нима това е възможно без чувства, без обич? Това е дефиницията на Бхакти Йога: отдай, посвети себе си с чувства.

И това не е някаква сектантска идея; то е напълно практично и в ежедневния живот. Колцина от вас тук имат работа? Ако трябва да се обърнете към шефа си, какъв е начинът? Подчинете се с обич. Това би било доста необичаен подход в работата: да не се водите от мотива за повече пари, повече слава или каквото и да било, а да искате да служите, просто да искате да служите с обич. Ще бъде необичайно, пробвайте! Но понякога вие сте шефовете; не сте служители, а ръководители. Приложете същото – опитайте се да се отдадете на своите подчинени. Това би било още по-необичайно! Те се бъдат изумени какво се е случило със шефа! Досега беше такъв глупак, толкова непоносим, а ето как се е променил! Така че това действа. То въздейства на хората.

Колцина от вас имат семейства, или приятели, или бихме могли да добавим какъвто и да било тип човешка връзка… Всички ние участваме в някакви човешки взаимоотношения, нали? Било по един начин, било по друг – тъй или инак имаме компания. Така че същото важи – опитайте да се отдадете с любов. Това е Бхакти Йога – отдай се с любов. Ето защо казвам, че това не е нещо теоретично, което ние отнасяме единствено към Кришна и по някакъв изключително научен и метафизичен начин се стремим да се отдадем на Господа, прегазвайки всички останали! Нима бихме могли да сме осъзнати за Бога по безчовечен начин!? Нима бихме могли да го обичаме, без да ценим близките Му!

Бхакти трябва да е всеобщ подход. Бхакти е емоционален подход към Абсолютната Истина – бихме могли да дадем такова определение. Но тя ИМА и някакви практически резултати.

Така че ако използваме порочния си ум, ще имаме материални резултати. Злият, порочен ум ще ни доведе в тази материална сфера. Порочен ум означава да сме преусложнени. Имаме толкова много идеи, че пропускаме истината. Или сме дотолкова посветени на истината, че пропускаме любовта. Едното е по-лошо от другото.

Но къде тогава се намира духовният ум? Казват, че умът обитава в сърцето. И според мен мозъкът е сякаш тъкан-проекция на сърцето, на ума. Просто жлеза на сърцето – вярно, доста голяма, но все пак подчинена на сърцето. Сърцето е мъничко, а мозъкът голям, прекалено голям, главата понякога е прекалено голяма… но въпреки всичко е подчинена. И всъщност духовното развитие, духовният път на предаността е едно пътешествие. Пътешествие от главата до сърцето. Едва 30 сантиметра са; но толкова много време е нужно да се измине този път!

Тъй че можем да определим духовния ум като такава функция, чрез която се проявяват способностите на душата да мисли, желае и чувства. Не можем да кажем, че душата не притежава подобни функции. Защото тогава как бихме могли да обичаме Кришна ако нямаме чувства? Как бихме могли да Му кажем „да” ако нямаме воля? И как бихме могли да изпълняваме служенето си, ако сме неспособни да разсъждаваме – дори само как да организираме служенето си? Или: „Как да спася днес киселото си мляко от Кришна” – нужен ни е някакъв ум! Трябва да мислим, налага се да мисли много, дори във Вриндавана!

Ако сме готови да се отдадем, използвайки свободния си избор, свободната си воля, влагайки също и любовта си – тогава е цялостно. И тъй: доброволният подход е задължителен.