Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Имаме много задължения. Но основната ни цел е да забравим за себе си. И ако имате успех в това отношение – къде е проблемът? Като децата – те понякога толкова са се заиграли, че забравят да ядат и да спят, забравят за всичко, нали? Отдадеността им е толкова голяма. Но тогава идва майката-реалистка: „Забравил си да обядваш!” В такъв момент майката се явява като дразнител. По същия начин ако понякога съумеем… и нямам предвид някакви светски задължения, но какво е основното ни задължение? Да се посветим на Бога и да забравим себе си. Но тогава идва нашето семейство или приятели реалисти и казват: „Хей, хей, хей, за къде си се забързал, чакай малко.”

 

Но трябва да разберем, че дори тялото не функционира благодарение на храната, която ядем. Тя е само съвсем грубата енергия, която вкарваме в тялото си. Защото каква енергия подхранва тялото? Прана, храна, напитки. Друго – защото дотук това е все още материално. Можем да кажеш впечатления – впечатленията също са енергийна храна за тялото. Те са специфичен вид захранване. Това е по-скоро на умствено ниво. И както подбираме храната си – или поне би трябвало да я подбираме – по същия начин трябва да подбираме и впечатленията си, какво допускаме вътре в себе си. Например да ядем кучешка храна не е подходящо за нас. Или друг пример: което е подходящо за едно дърво, ние изобщо не можем и да приемем в тялото си. Или пък зеленчуците – те могат да трансформират енергията от пръста в едибна форма така че да можем да я приемем. Но ако ядем пръст – нищо няма да усвоим. Така че тези цикли на трансформация съществуват за да служат, да доведат енергията до съответното ниво да може лесно да бъде приета, и то не само във физически смисъл.

 

Така трябва да подбираме, да намираме истинската духовна храна, която е по такъв начин трансформирана, че да бъде лесно-смилаема за нас. Има определен вид птици, които могат да поемат храната, да я подържат в гушките си за да е посмелят и след това да я дадат на пиленцата си. Тогава мъничките много по-лесно я приемат; и по същия начин ако някой предварително смеле духовните идеи и ни ги поднесе така,  много по-лесно е да ги приемем.

 

Винаги има битка и сблъсъци между абсолютното и относителното ниво. Но считам, трябва да сме достатъчно интелигентни всякога да избираме духовната алтернатива, но по такъв начин че да не ощетяваме относителните си задължения.

 

Но знаете ли, всички са доволни ако съпругът забравя да се храни само и само да изкара повече пари. Обаче ако някой иска да гладува за Кришна: „О, това е пагубно за здравето ти! Грижи се повече за себе си!” Значи, да правим жертви заради самите себе си е приемливо; но да правим жертви за Бога е опасно! Това е обичайното мислене на хората, че не, ние зависим от собствените си ресурси. Но в крайна сметка зависим от Бога.



Leave a Reply