Sharanagati

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Харилила: Ако чувството е функция на ума, душата изпитва ли чувства, имам предвид истинската душа? Те духовни чувства ли са, или какви?

Тиртха Махарадж: Добър въпрос. Понякога си мислим, че дадени обекти, дадени неща съществуват само на материално ниво. Както Кришна казва в „Бхагавад Гита”: бхумир апо ‘нало ваюх/ кхам мано буддхир ева ча/ аханкара итиям ме/ бхинна пракритир астадха – “Земя, вода, огън, вятър и етер плюс умът, интелектът и егоизмът са осемте елемента, които изграждат материалния свят.”[1]

И така, можете да си помислите, че умът е материален компонент на битието и не съществува в духовното небе. Но такова духовно небе ще е като таратор без краставици – празно. Ако няма воля, ако няма мисли, ако няма чувства в духовния свят, понеже там няма ум, а пък те са функции на ума; ако умът е само материален и не съществува в духовното небе – тогава това е твърде скучно за мен. Би ли ви удовлетворил такъв гол таратор? Не! Това се нарича с друго име – айран.

Затова мислите, чувствата и волята следва да съществуват и в духовната равнина. Бихме могли да кажем, че там има духовен ум. Този духовен ум принадлежи на душата. Той е отражение на душата, точно както съзнанието е отражение на душата; то е признак на душата. Където има съзнание, има и душа. А където е желанието ви, там са вашите мисли, там е и медитацията ви. Където е медитацията ви, там е и умът ви, където е умът ви, там са вашите действия, а където са действията ви, там са и последиците. Затова аз вярвам, че съществува духовен ум който ще ни помогне да се свържем чрез чувствата си с Върховния, който ще ни даде възможността да прилагаме своята божествена, духовна волева сила по най-верния начин и който ще ни помогне да използваме мислите си във връзка с Върховния. Такъв ум е приятел.

Защото всичко е дадено от Кришна, дори космичният принцип. Умът не е ограничен само до човешките същества – че ние притежаваме индивидуални умове – но съществува и вселенски ум, който е космически универсален принцип и той се проявява от един специален аспект на Кришна в процеса на сътворението. Членовете на чатур-вюха: Васудева, Санкаршана, Прадюмна и Анируддха представят този елемент на космичния ум, космичния интелект и космичния егоизъм, а след това от тях и чрез тях тези неща се разпространяват сред човешките същества. Така че умът съществува на индивидуално ниво, съществува на космическо ниво, съществува и на божествено ниво.

Къде е волята на Кришна? Къде са мислите на Кришна? И къде са Неговите чувства? Той не е някой безмозъчен момък. Изпълнен е с волева сила. Ако се съгласихме, че времето е просто премигване на клепките на Върховния Бог Кришна, нека не забравяме това. Той притежава безгранични способности; и най-незначителният фрагмент от силата на волята Му е достатъчен, за да сътвори цялата необятна материална вселена. А по-голямата част от волята Му е насочена към съвсем друг обект. Понякога си мислите, че ние, хората, търсим Бога. Или пък, ако разберем малко повече за милостивия аспект на Върховния, разбираме, че Той е този, който ни търси. Но всъщност Той търси толкова много други неща. Неговата воля не се изчерпва само с това да ни напътства обратно към дома, обратно при Бога. Той иска да постигне толкова много други цели. Той използва силата на волята си, за да постигне нещо.

Ами мислите Му? Казва се: “Какъвто бащата такъв и синът.” Ако човешките същества са синове и дъщери на Върховния Бог, значи ние имаме подобни качества. Или можем да кажем, че Той има качества като нашите. Така че щом нашите мисли се щурат насам-натам, нагоре-надолу, досущ като буря, значи и Неговите мисли се щурат нагоре-надолу. Той си мисли за нещо. Само си представете, Бог си мисли за нещо! На това му се казва истинска тайна. Именно това трябва да разберем – за какво си мисли Той? Не мога сега да навлизам в повече детайли, но считам, че някои от вас имат някаква представа за какво си мисли Кришна. Защото какво се случва в материалната сфера? Момчетата винаги мислят за момичета, а момичетата винаги мислят за момчета, нали? Така става в материалния свят, но то също е отражение на върховната реалност. Малко поизкривено, но при все това е отражение. А Кришна е момче… и толкова за мислите Му.

А чувствата, Неговите чувства, чувствата на Бога – не можете да си представите! Той си има някои, които живеят в сърцето Му, и тези, които живеят в сърцето Му, са чистите предани, които чисто Го обичат. Така че нашият Бог има ум. А това означава, че умът съществува и в духовното небе, но по един много духовен, мистичен начин.

Въпрос: Бих искал да попитам дали психиката влияе на ума, или е обратното?

Тиртха Махарадж: Понякога сме изпълнени със страхове. В повечето случаи няма причина за страх, но с мислите си ние можем да създадем обекта на страха. Това отново е функция на неконтролирания ум. Но ако насочим вниманието си към Върховния Бог, нима остава възможност за страх? Не, казва се, че за тези, които се отдават напълно, които са под пълната закрила на Върховния Бог, не съществува страх. “Не се страхувай,” казва Кришна на Арджуна в „Гита”: “Не се страхувай. Аз ще се погрижа. Аз ще те защитавам. Просто прави каквото ти казвам и не се бой.“ Това е въпрос на доверие. Ако се доверявате на Божиите слова, сте в безопасност.

Но хората имат големи проблеми с психиката си, а още по-голям проблем е това, че понякога объркват психиката с духовността. А те не са идентични – едното е едно, другото е друго. Така че не бива да смесваме психическата сфера на живота си – умственото ниво – с духовната сфера. Това са две различни нива. Това е много съществено, запомнете го.

Но връщайки се към предишната тема: това е истинското търсене. Ако можем да открием волята на Върховния, ако можем да си представим мислите и ако можем да познаем чувствата Му – това е истинското мистично търсене. А за това най-добре е да не се говори твърде много, а да се вкуси духовно преживяване. Нека мантруваме малко повече.

[1] „Бхагавад Гита” 7.4