Sharanagati

Тиртха Махарадж: Каква е нашата жертва, ежедневното жертвоприношение, което ние извършваме?

Кришна Прия: Възпяването на святото име.

Тиртха Махарадж: Нарича се санкиртан-ягя, правилно. Така че това е жертвоприношението за тази епоха – да възпяваме светите имена заедно. Какви са резултатите от възпяването на святото име, Дамодар?

Дамодар: Постигане на любов към Бога.

Тиртха Махарадж: Правилно. Да. Просто любов или екстатична любов?

Дамодар: Първо едната, после и другата.

Тиртха Махарадж: Да. И така, крайният резултат от възпяването на светите имена не е просто освобождаването от кармичното бреме, нито постигането на освобождение, какво пък да говорим да си осигурите по-добър живот тук на планетата Земя. Целта е божествената любов. Така че посредством тази жертва – ако я извършвате както трябва – можете да постигнете тази цел. Обаче трябва да приложим всички характеристики към нашата ягя, към нашата жертва – да бъдем безкористни, да бъдем отдадени, да нямаме материални стремежи, да следваме правилата, да следваме писанията. И да правим това с вяра. Защото можете да продължавате да си мантрувате милиони и милиони години; липсва ли вяра, мантруването няма да достигне местоназначението си.

Толкова за жертвата. Жертвата е нещо леко и сладко – стига да добавите тези мънички подправки.

Въпрос на Ямуна: Можем ли да поговорим за жертвата на Арджуна в „Гита”? Защото той не е искал да се бие, а Кришна е поискал от него да се бие, така че за него е било жертва да последва заръката. Можем ли да кажем, че да се сражава е било неговата ягя?

Тиртха Махарадж: Това е много добра гледна точка. Кришна приканил Арджуна да изпълни дълга си. Започнал на ниво саттва: “Изпълни дълга си и не бъди привързан към резултатите.” Двете качества на жертвата в саттва. Но когато Кришна видял, че Арджуна не е кой знае колко трогнат от тази саттвична подкана, тогава Той отстъпил малко назад и се опитал да подразни страстните чувства на Арджуна: “Ти си велик герой. Ако избягаш, това ще е скандално! Хората ще те нарекат какъв ли не, а ти няма да понесеш това.” Така че ако саттва не действа, можете да използвате страстните инстинкти. И когато дори това не било напълно достатъчно, за да подтикне Арджуна, тогава Кришна приложил, така да се каже, “тамастична” в кавички, подкана – показване на чудеса, за да убедиш някого: “Виж четирите Ми ръце. Виж вселенската Ми форма. “

Ямуна: Значи чудесата са план В?

Тиртха Махарадж: Да. И така, ако по единия начин не става, опитайте по друг начин. Но аз наистина го имам предвид! Да се виждат знамения – това е доста примитивно. Да си тласкан от инстинктите си – това е твърде страстно. Да следваш дълга си – това е саттвично. А да действаш от любяща отдаденост – това се нарича бхакти.

Но Арджуна така или иначе нямал шанс. Още от самото начало той бил загубил от Кришна. А междувременно целият този разговор е като танц: Кришна кани, Арджуна се дърпа… Но когато в крайна сметка Кришна успял да привлече Арджуна да танцува, когато той бил съвсем готов да се хвърли, когато Кришна най-сетне сринал цялата съпротива на Арджуна, като последен номер Той казал: “Сега можеш да постъпиш както ти харесва.” Когато няма изход, няма опозиция, няма нищо, когато Арджуна казва: “Ще направя всичко, което ми кажеш,” тогава Кришна казва: “Но ти на практика можеш да действаш както решиш. Аз ти давам тази свобода.” Що за свобода е това?

Това е като в комунистически времена: имахме правото да сме съгласни. Такава беше нашата свобода – да кажем “Да!” Това е духовният комунизъм, виждате ли? Имаме правото да кажем „Да!” Но нашето „Да!” трябва да означава „Да!” А не скрито „Не.” Не „Да, обаче…” “Да!” значи „Да!” Съвсем просто е.

Но само вижте красотата на този танц!