Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Парамананда: Бих искал да попитам от коя „Сандарбха“ са тези тълкувания на Джива Госвами за светите имена? Или от коя книга?

Свами Тиртха: От книгата на вечната божествена любов. Не мога да посоча източника сред „Сандарбхите“. Допускам, че не е от „Сандарбхите“, Защото темите там винаги са въпрос и отговор, аргументация. Но тези пояснения за махамантрата не са под формата на въпроси и отговори. Това е друг вид култивиране. И обикновено когато нашите ачарии спорят или защитават достойнството на философията, това е техният, така да се каже, външен живот, външна деятелност. Но вътре в себе си те вкусват сладостта на живота в преданост.

Парамананда: Исках да попитам, понеже споменахте, че Кришна има множество възможности да ни отблъсне от материалния свят, ала Той все пак прилага различен метод. Този метод разчита изцяло на проповядването. Понеже третото ниво беше свързано с помненето на Божествената Двойка, мисля си, че главната причина да помниш нещо е да го предадеш нататък. Погледът върху Чайтаня-лила ми показва, че проповядването е много важна божествена функция. Първо: помнене; и след това: проповядване. И бих искал да попитам Гурудев да каже нещо за тази божествена функция като мистерия, и как ние можем да я прилагаме в живота си като практикуващи.

Свами Тиртха: Мистерията на помненето или мистерията на проповядването?

Парамананда: И двете.

Свами Тиртха: Веднъж Гурудев ни научи как да избягваме фанатичността. Той каза: има два фактора. Единият е да изучаваш философията. А вторият е да говориш за това, което си осъзнал. При все това, мисията на Махапрабху е проповедническа кампания. И понякога ние се боим да признаем това. Защото обикновено „кампания“ не звучи много добре. Но тъкмо онзи ден някой от вас попита: „Какво да правим като срещаме хората? Как да им проповядваме.“ Какъв беше отговорът?

Бхагават Прасад: Чрез начина си на живот, чрез това какви сме.

Свами Тиртха: Правилно, обаче накратко: бъдете дръзки. Или?

Бхагават Прасад: Или бъдете меки.

Свами Тиртха: Да. И така: дръзки или меки. Дръзко проповядване е, да речем, ако някой пътува на автостоп и вие го вземете в колата си. Само за половин час срещате този човек в живота си. Бъдете дръзки в проповядването си. Предайте посланието. Имате само трийсет минути да спасите душата му. Наистина, така е. Това е много ефективен метод. Преди петдесетина години Гурудев взе един човек на автостоп от Сегед до Нанда Фалва – това са трийсет километра, максимум половин час. Този човек все още е с нас. Това е дръзкото проповядване. Наблегнете на посланието: „Замисли се за живота си. Недей да живееш просто, за да умреш. Направи нещо по въпроса.” Но, най-общо казано, ако имате един час за проповядване, тогава бъдете меки.

Така че мистерия е как се случва – дали за половин час или за цял живот. Но някакво послание трябва да бъде предадено. Нямам претенции дали ще е дръзко или меко, направете нещо по въпроса. И ще видите резултатите. Пък ако в дръзките си усилия допуснете някои грешки, ще ги запомните за цял живот. Това отново е мистерия.

(следва продължение)