Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Арадхана: Казахте, че трябва да правим стъпки към изначалния си аз, сат-чит-ананда. Правилно ли съм разбрала, че някои от тези стъпки са: да поставим Кришна в центъра; махамантрата ни пречиства; и да не бъдем тъжни? Три стъпки.

Свами Тиртха: Правилно. Това е добър списък за изпълнение. 

Арадхана: Има ли и други стъпки? 

Свами Тиртха: Всъщност всички напътствия във Ведите ни помагат да осъществим тази цел. Дори най-дребният детайл говори за цялостната история. Има тонове наставления, идващи от писанията и от традицията. Вероятно не можем да последваме всички тези съвети, но поне основните точки трябва да се стремим да интегрираме в живота си. Казва се, че най-висшата цел на всички ведически насоки е щастието на Бог Вишну. Също се казва, че всички тези насоки имат две главни заключения. Едното е: винаги да помним Кришна, а второто: никога да не Го забравяме. Затова можем да кажем, че и последното чудо говори за първото чудо. Защото съществува единство, съществува структура, съществува духовна мрежа във всичко. И последната капка разкрива всичко за първата капка, и последното чудо разказва всичко за първото чудо. 

А кое е последното чудо? Последното чудо е, че ние седим тук. Че сме последвали тази красива покана: „Елате, вземете своя дял от божественото блаженство!“ Нима това не е чудо? Че такава покана съществува и че е могла да достигне до нас? И също – че ние можем да отвърнем на такава покана? Това е пълно чудо! И това чудо разкрива всичко за първото чудо.

 Но сега се включва умозрителният ви мозък и вие ще речете: щом това важи в едната посока, значи трябва да е вярно и в обратната. И аз не мога да кажа, че не е валидно. Какво означава това – че в първото чудо се съдържа всичко за последното чудо? Тоест, че срещата на Радха-Говинда съдържа това, че ние днес седим тук?! Мисля, че по милостта и по божествените спасителни дейности на Чайтаня Махапрабху можем да се съгласим с това. Защото милостивият Бог, Кришна като Бога на любовта, има план да повика тези частички да се завърнат. Има план, има божествен план. И щом има покана, ние просто трябва да кажем онази вълшебна мантра „Да!“. 

Кришна Прия: Кришна всички ли кани? 

Свами Тиртха: Като цяло, да. В случай, че не е поканил някого, ще е поканен от Радхарани. Нима някой е изключен от божествената милост? Това е невъзможно! Щом онтологично всички принадлежат на Тях, кой е изключен? Някои разбират тази ситуация, други освен, че разбират, и правят нещо по въпроса, а пък други не разбират и не отделят никакво внимание на това. Но никой не е независим от божествената сила и от божествения произход. 

Лила Аватар: Щом всички сме в списъка на Радха и Кришна за завръщане при Тях, има ли вероятност със собствените си списъци със задачи да затрудним този план за завръщане? Да объркаме нещата.

Свами Тиртха: Да. Да, защото и ние споделяме божествените качества. И щом Те имат план за спасение, ние пък имаме план за падение. Затова едничкото ни задължение е да не се пречкаме в Божия план, да не се намесваме по негативен начин в него. Ако не можете да помогнете, поне не пречете.

Въпрос: Как можем да сме щастливи в раздялата? Първото впечатление, когато човек идва от християнска църква тук, във ваишнавски храм е, че вместо да се леят сълзи, всичко е весело. В нашата традиция едно от най-красивите определения за поезия е трансцендентална носталгия в раздяла. Помня когато казахте, че езикът на влюбения е поезията, а езикът на мистика е мълчанието. Как да бъдем щастливи в раздялата? 

Свами Тиртха: Танцувайки, пеейки светите имена… Раздялата е драматична, но не е трагична. Защото трагедията няма щастлив край. Но в една драма можем да очакваме щастлив завършек. Никога не знаем какво ще се случи. И знаете ли, да се леят сълзи не е лошо. Но има голяма разлика дали плачеш от тъга или от щастие. Едно нещо е казано в шастрите: „Щом има огън, има и вода”. Така че, ако пламти огънят на изгарящата раздяла, ще проливаш сълзите, водата на болката. А ако грее топлината на любящите чувства, отново ще си облян в сълзи. Но качеството им е доста различно. 

Обаче ако не можем да проливаме сълзи, било от прорязваща раздяла или от духовно блаженство, нека вместо това се смеем.