Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 25.08.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

В своите подробни въпроси мъдреците споменават още нещо:

„О, мъдри Сута, молим те, разкажи ни за трансценденталните забавления на многобройните инкарнации на Върховния Бог. Тези благоприятни приключения и развлечения на Всевишния се вършат от Неговите вътрешни енергии. Никога не се уморяваме да слушаме за дивните забавления на Господа, който е прославян в химни и молитви. Тези, които са развили вкус към трансценденталните отношения с Него, с наслада слушат за игрите му всеки миг.”[1]

Нашите мъдреци са знаели тайната. Знаели са я още преди да получат отговора. Затова са се фокусирали върху забавленията на Кришна. Отначало те обикалят отдалеч около темата, но след това засягат истинската си цел, посочвайки най-висшата тема. Чии забавления по-специално?

„Бог Шри Кришна, Върховният Господ, заедно с Баларама, си играеше като човешко същество, и маскиран по този начин, извърши множество свръхчовешки дела. Знаейки добре, че епохата на Кали вече е започнала, ние сме се събрали тук, на това свято място, да чуем надълго и широко трансценденталното послание на Господа и по този начин да извършим жертва. Мислим, че сме срещнали Твоя Милост по волята на провидението, за да можем да те приемем за капитан на кораба на ония, които искат да прекосят трудно-преодолимия океан на епохата на Кали, която съсипва всички добри качества на човешкото същество”.[2]

И накрая: „Понеже Шри Кришна, Абсолютната истина, господарят на всички мистични сили, си замина за Своята обител, молим те, кажи ни, у кого религиозните принципи сега са намерили подслон?”[3]

Този свят е пуст. Ако Кришна се оттегли – този свят е пуст. „Един миг без Теб е като дълга епоха.”[4] Югаитам нимешена чакшуша правишаитам шуняитам… „Шуня – пуст. Без Теб целият свят е празен.” Такова било горчивото чувство на Чайтаня Махапрабху. А също и опасението на мъдреците. Това е драмата на духовните хора – „Богът си отиде. Какво да правя сега.” Това бил миг на очакване за тях. А сега ние трябва да кондензираме хилядогодишната жертва на мъдреците в настоящия ден. За да можем чрез нашето служене, молитви, мантри, медитации, чрез всичко, което правим в същото настроение на жертва, да призовем и да очакваме идването на Кришна, Неговото завръщане.

са ваи пумсам паро дхармо

ято бхактир адхокшадже

ахайтукй апратихата

яятма супрасидати[5]

„Най-висшето занимание за цялото човечество е това, чрез което хората могат да постигнат любящо предано служене към трансценденталния Бог. Това предано служене трябва да е безкористно и непрекъснато, за да удовлетвори напълно душата”

Няма да спрем сега, ще минем още една стъпка нататък – да разберем каква е природата на посветеността, която напълно ще удовлетвори сърцето.

васудеве бхагавати

бхакти-йогах прайоджитах

джанаятй ашу вайрагям

            гянам ча яд ахаитукам[6]

„Отдавайки предано служене на Върховния Бог, Шри Кришна, човек незабавно добива безпричинно знание и непривързаност към света”.

И така, ако безкористно служим на Кришна, автоматично благословиите на божественото познание и на независимостта от оплитането ще ни споходят. Не се бойте от тези резултати. Не се тревожете, няма да изгубите. Мисля, че сега научихме метода как да извършваме дейностите си днес и цял живот. Моля се божественото докосване да ни разкрие тайните. За да можем всички да намерим съкровището в края на пътя си.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.18-19

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.1.20-22

[3] „Шримад Бхагаватам” 1.1.23

[4] „Шикшащакам” 7

[5] „Шримад Бхагаватам” 1.2.6

[6] „Шримад Бхагаватам” 1.2.7