Archives

Calendar

December 2019
M T W T F S S
« Nov    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




гирлянд

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Шрила Шридхара Махарадж се носи по темата за гуру-таттва и приключва дискусията с едно действително важно разграничение – каква е разликата между постиженията на бхакти и постиженията на обичайното освобождение. Той казва: „Ако сте привлечени към абсолютната нишка, към абсолютната значимост, обаче не можете съвсем да изоставите ограничените си концепции, тогава ще спрете между двете, в нирвишеша – простото освобождение, където липсва настроението за служене.” Това е разликата! Проблемът не е в мокша. Какво е разграничението, посочено тук? Липсва любящото настроение на служене, докато на другото ниво го има. Това е много важно теологично заключение. 
И всъщност ваишнавските светци не ни учат на освобождение. Нашият фокус не е върху освобождението. Нашият фокус е върху любящата връзка. Затова, от даден момент нататък, отвъд дадено ниво на разбиране, ние не искаме да постигаме освобождение. Защото при възможността да имаме служенето, бхактите, муртите, кравите, ако имаме шанса за всички видове служене, с които разполагаме тук, и ако можем да ги имаме и там, защо да се местим? Където и да ни постави Кришна, можем да бъдем удовлетворени. Ако Той иска да стоим тук – „Добре, мой Господи, моля Те, дай ми садху-санга, дай ми светите имена, дай ми шанс за други видове служене и ще съм доволен.” Виждате ли, не е безусловно. Такива са нашите условия, какво да се прави? Но ако Той поиска да ни призове обратно у дома, и ако ще имаме същите условия – тогава ще сме доволни и там. Затова преданите са щастливи – те правят тук това, което ще правят и оттатък. Така че по-добре да започнем да харесваме служенето си. Защото ако не обичате да правите гирлянди, а ще трябва да ги правите вовеки… По-добре да започне да ви харесва. И говоря сериозно. Нека развием едно истинско, позитивно, добро отношение към своето служене. Защото според каквато е садханата ни, така и ще достигнем целта. Според практиката ви ще е и постигнатото съвършенство. Така че ако сме нехайни в служенето си, вероятно и Кришна на Свой ред ще е нехаен в това да ни даде освобождение. 
И така, той достига до важен богословски извод; почти скрит е и иначе едва ли бихме го забелязали. А сетне изведнъж прескача на друга тема, казвайки: „Ние искаме Шакти и Шактиман. И особено Шакти.” Странно, тъкмо вчера в един разговор споменах този цитат от Рагхунатх дас Госвами, където той казва: „Без моя учител, Вриндавана не ми харесва; без Радхарани, Кришна не ми харесва. Без този принцип, цялото освобождение е досущ като отровна змия.” 
Това е нещо много есенциално! Така постъпват ачариите. Говорят за нещо, което лесно можете да „сдъвчете”, да следвате и разберете. „Да, гуру-таттва така, гуру-таттва иначе.” И изведнъж – разкритие, мълния! „Ние искаме същината! Искаме и Шакти, енергията, и Притежателя на енергията.” И защо той казва, че е по-добре да се съсредоточим върху Радхарани? Защото Тя е изпълнена с Кришна. А какво става, ако се съсредоточите върху Кришна? Той с какво е изпълнен?
Отговор: С Радхарани.
Свами Тиртха: Понякога с Радхарани, понякога с други. Той е разнообразна, колоритна личност. Но ако сме съсредоточени върху Радхарани, Тя е фокусирана. А фокусът на Кришна понякога е разпилян.
 
(следва продължение)


Leave a Reply