Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaMar
30
(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)
(продължава от предишния петък)
„Съществуват пет сетива за действие и пет сетива за постигане на познание. Съществува също така и фалшивото его. По този начин разумът разполага с единадесет елемента, за да може да функционира. О, герою! Обектите на сетивата (като звук и допир), органичните процеси (като отделителните функции), различните видове тела и характер, обществото, приятелството и т.н. се считат от мъдреците за поле на дейността за функциите на ума.
Звукът, допирът, формата, вкусът и мирисът са обект на петте познавателни сетива. Говорът, осезанието, движението, отделянето и сексът са обект на сетивата за действие. Освен това съществува и още едно възприятие, чрез което мислим: „Ето това е моето тяло, моята общност, това е моето семейство, моят народ и т.н.” Тази единадесета функция, присъща на ума, се нарича фалшиво его. Според някои философи това е дванадесетата функция и нейното поле на дейност е тялото.
Към материалните причини за всички промени в този свят се отнасят физическите елементи, природата, която е първопричина за всичко, културата, съдбата и факторът време. Задвижени от тези материални причини, единадесетте функции приемат стотици нови функции, а сетне хиляди и дори милиони. Ала всички тези преобразувания не стават автоматично, само чрез комбинации на различни елементи. Не, те се осъществяват под ръководството на Върховния Бог.”[1]
И така, това е описание на системата, с която разполагаме. Какво трябва да разберем: има някакви материални, външни обекти, и чрез добиващите информация сетива ние влизаме в досег с тях. А посредством активните сетивни органи отвръщаме на импулса, на информацията, която ни достига. После нещо се случва в интелекта. И накрая всичко това води до съответните последици. Така че съществува градация между всички тези нива. Едното е материята, другото са сетивните органи, третото е реакцията на интелектуалните способности и накрая е душата.
В началото има само една стъпка пред вас – например взимате някакво материално решение. И тогава нещата започват да се разрастват, досущ като лавина. От комбинацията и действията на всички тези мънички елементи, накрая се стига до бедствие. Заплетена мрежа от милиони последствия.
(следва продължение)
[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.9-11