Sharanagati

Продължаваме нашето четене от „Чайтаня Чаритамрита”: “Междувременно всички предани поеха от домовете си в Бенгал, за да видят Шри Чайтаня Махапрабху. Водени от Шивананда Сена, Адвейта Ачария и други, всички предани се събраха в Навадвипа. Жителите на селата Кулина-грама и Кханда също се събраха в Навадвипа. Тъй като Нитянанда Прабху проповядваше в Бенгал, Шри Чайтаня Махапрабху Му бе заръчал да не идва в Джаганнатха Пури. Тази година, обаче, Той тръгна с останалите от групата да види Бога. Шриваса Тхакура също бе там с тримата си братя и съпругата си, Малини. Ачарияратна по същия начин бе придружен от своята съпруга. И жената на Шивананда Сена дойде, заедно с техните трима сина. Рагхава Пандит се присъедини към тях, носейки прословутите си дисаги с храна. Васудева Датта, Мурари Гупта, Видянидхи и много други предани тръгнаха да видят Шри Чайтаня Махапрабху. Всички заедно наброяваха двеста или триста души. Преданите най-напред посетиха Шачимата и получиха нейното разрешение. Сетне с голяма радост поеха към Джаганнатха Пури, възпявайки заедно светите имена на Бога.[1]

И така, тук виждаме, че около Махапрабху е имало много семейни преданоотдадени. И жените не са били изключени от поклонническото пътуване, от посещенията и практиките, които извършвали. Болшинството от ваишнавите около Махапрабху също били семейни. Така че времената не се променят. Днес около Махапрабху също има множество семейни бхакти. И по естествен начин е подредено така. Защо? Защото дори саннясите се раждат в семейства. Без баща и майка те не могат да дойдат на тази земя, освен в много редки случаи. Но това е начинът. Затова трябва да ценим ордена на грихастхите, защото това наистина е орден, това е ашрам. Гриха означава „дом”, а стха означава „да стоиш”. Така че ако си стоите у дома, значи сте семеен човек. То значи, че сте много отговорен член на малката и на по-голямата общност. Един глупав брахмачари – става дума за глупав, не за истински – един глупав брахмачари може да се шляе насам-натам както му харесва, без почти никакви отговорности. Но покажете ми един семеен, който може да се шляе насам-натам! Никакво скачане и никакво тичане – той е установен. Това означава благонадежден, стабилен – стои на едно място, върши си работата, има планове – това е много хубаво.

Така че в един смисъл ние трябва да възстановим достойнството на семейните. И ако сме постигнали това, тогава грихастхите ще възвърнат достойнството на ордените брахмачария и санняс. По този начин, като си служим едни на други, Махапрабху ще бъде много удовлетворен. А това е много лесно – всеки трябва да действа в съответствие със своята дхарма. Ако от семейните се очаква да се държат като санняси, а пък саннясите започнат да се държат като грихастхи, това е голяма грешка! По-добре да действаме съобразно дхармата си. А междувременно не забравяйте и своята парам-дхарма. Защото парам-дхармата е всеобхватна, тя е за всички същества. Индивидуалните дхарми са в съответствие с общественото ви положение, с образованието ви – толкова много фактори има. Обаче главната дхарма, върховната дхарма – че принадлежите на Бога и трябва да развивате тази връзка – е всеобща.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя-лила, 12.7-14