Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

За мен е чест да бъда тук с вас. Винаги е добро начало на годината да дойда тук и да празнуваме заедно. Веднъж имало един лектор; имало голяма зала с хора, изпълнени с очакване. И този световно-известен лектор влязъл и казал на публиката: „Вие сте толкова велики, какво мога да ви кажа?” Разбира се, всички били много удовлетворени. Аз мога само да повторя неговото послание: „Толкова сте прекрасни, какво мога да ви кажа?” Удовлетворени ли сте?

Да и не. Обичайно такава е ситуацията в живота – ние сме наполовина удовлетворени и наполовина недоволни. Казва се: достатъчно е. Обаче настроението, емоционалният заряд в тези думи е по-скоро негативен. Ако се карате с някого, когото обичате… защото човек обикновено не се кара с някого, когото не харесва, нали? С чужд човек сте много любезни, първокласни джентълмени и дами. Но с близките си сте такива, каквито сте в действителност. Та когато спорите с някого и ви писне от неговите аргументи, както и от вашите собствени, накрая казвате: „Достатъчно, стига! Не мога повече да търпя държанието ти.” Позната ли ви е тази мантра: „Достатъчно“? 

Но защо да си губим времето в такива материални занимания? „Достатъчно“ означава, че искате да наложите своята история, че не се интересувате от версиите на другите. Нека обърнем тази тъжна история на егоизма. А какво се случва, ако сте духовен човек и кажете: „Достатъчно е“ в позитивен смисъл? Когато сте напълно удовлетворени, когато това не е пределът на нервите ви, а начало на нова глава. 

Животът е прогресивен процес. Замислих се: тръгвайки по пътя си, всеки е толкова прекрасен, толкова невинен и чист. И дълго, значително дълго време съумявате да съхранявате своята първоначална чистота. Ала сетне, малко по малко върху ви започва да се натрупва прах. Правите първите си грешки, пламват първите ви амбиции и тази прах започва да застила сърцето ви. Все още сте млади и привлекателни, но вече не толкова чисти като деца. И после, нататък, в хода на житейското ви пътешествие, тази първоначална невинност все повече намалява, а натрупаният прахоляк все повече расте. Достатъчно! Стига ни прахта, скупчена върху сърцата ни. Нужно е да възстановим изначалната чистота на сърцето. Така че ако един духовен човек каже: „Достатъчно!“, това има съвсем различен смисъл. 

Основен импулс в живота е да се придобива. Ако не притежавате нещо, може да си мислите, че сте неудовлетворени, понеже не го притежавате. Тогава започвате да трупате неща, и вече притежавате, обаче удовлетворението все още липсва. Така че не притежанията са онова, което ви носи щастие. Мисля, че този импулс е космически принцип. Ние сме като черна дупка, която поглъща всичко възможно и пак не е доволна. Ако запитате някоя черна дупка: „Доволна ли си, скъпа моя?” – дори отговор няма. Дори отговор не може да излезе от тази интензивна гравитация. 

Достатъчно! Защото познаваме духовната космография. Единият край на този енергиен канал е черна дупка, която всмуква; но какво има на другия край. Там трябва да има бял изход, източник. Контейнерът се пълни, докато изворът прелива – в това е разликата. Затова не се дръжте като черна дупка – да всмуквате цялата енергия, цялата информация, всичко, което бихте могли да придобиете, и пак да сте недоволни – всичко просто потъва някъде вътре. Не казвам и да станете бяла дупка, бял извор – защото може би това не е за нас. Но обожавайте реалността като такава! Защото ако обожаваме най-висшата истина като белия извор на всичко, тогава това е една красива реалност. 

Така че, достатъчно! Достатъчно сме събирали материални джунджурии! 

(следва продължение)