Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 24 май 2006, София)
Санатан Госвами отивал при Чайтанйа Махапрабху, който бил в Джаганнатх Пури. Санатан идвал много отдалеч, от Вриндаван, а по онова време нямало друга възможност за пътуване освен пешком. Той вървял през различни местности и гори като междувременно нямал кой знае какви удобства. В гората Джарикандха пил някаква вода каквато имало, но тя се оказала замърсена. Така той се инфектирал и цялото му тяло се покрило с язви, от които течала гной – бил много отблъскващ и си мислел: „Колко е злочеста съдбата ми, тялото ми е безполезно, не ставам да служа на Бога!” Тогава го споходила идеята: „Да взема да приключа с него…” Бил готов дори да умре, да изостави това заразено тяло, непригодно за служене на Бог Джаганнатх. Той продължавал да върви към този свят град с решението, че по време на големия фестивал в чест на Бог Джаганнатх, той ще хвърли тялото си под колелата на Неговата колесница.
„Санатан Госвами рекъл: „ По време на фестивала Ратха Йатра когато Бог Джаганнатх излиза от храма, аз ще изоставя тялото си под колелата на колесницата Му. Това ще е най-голямата благодат в живота ми.” Взимайки това решение, Санатан Госвами пристигнал в Нилачала, където помолил хората да го упътят към дома на Харидас Тхакур. Той поднесъл почитанията си в лотосовите нозе на Харидас Тхакур, който го познал и го прегърнал. Санатан Госвами силно жадувал да зърне и лотосовите нозе на Чайтанйа Махапрабху, затова Харидас Тхакур му казал: „Богът ще дойде тук много скоро.”
Представете си ситуацията. След толкова дълго време, след такъв дълъг път най-сетне пристигате на свято място и срещате свой скъп стар приятел, също велик светец и копнеете да видите Бога. А приятелят ви ви казва: „Той ще дойде ей сегичка!” Тогава сърцето ви полита!
„В същия този миг дошъл Чайтанйа Махапрабху. Като Го видели, и двамата на мига се проснали на земята като пръчки за да отдадат поклоните си. Тогава Богът вдигнал Харидас Тхакур и го прегърнал.” Представете си отново себе си в тази ситуация. Пътували сте дълго, очаквайки с въодушевено сърце и душа да срещнете Бога; после двамата с приятеля ви отдавате почитанията си, а Той повдига другия, не вас! Сърцето му трябва да е било съкрушено: „О! Моят Бог не ме зачита!” Ако беше материалист, естествено в него щеше да се породи известна завист: „Защо НЕГО? Аз идвам от толкова далеч, защо него…”
„Но Харидас Тхакур – в прегръдката на Бога – казал: „Ето го Санатан Госвами, той ти поднася почитанията си.” Ако Бог бе прегърнал ВАС, щяхте ли да бъдете толкова щедри да не забравите за своите братя и сестри там долу? Първото нещо, което минало през ума му било: „Тук е твоят слуга, не го забравяй.” Такова е вайшнавското поведение. В мига в който се радваш на милостта на Бога, трябва да си готов да я споделиш с останалите, да я раздадеш на останалите.
„Като видял Санатан Госвами, Богът много се изненадал. Но когато Чайтанйа Махапрабху се приближил да го прегърне, Санатан се отдръпнал назад и рекъл: „Мой Господи, моля Те, не ме докосвай. Падам в лотосовите Ти нозе, аз съм най-низшият сред людете понеже съм роден в ниска каста. Освен това тялото ми е заразено.” И какво се случва когато признаете всичките си недостатъци? „Чайтанйа Махапрабху обаче прегърнал Санатан НАСИЛА.” Вие си мислите, че милостта трябва да дойде в много нежна форма. Не! Понякога милостта идва НАСИЛА – сграбчва ви и не ви пуска да побегнете. Няма начин за измъкване от божествената милост. „Така гнойта, течаща от язвите на Санатан Госвами докоснала неземната снага на Чайтанйа Махапрабху.”
Според тази история можете да отсъдите нивото на своята търпимост. Ако видите човешко същество, обсипано с отблъскващи рани по цялото си тяло, с течаща от тях гной, какво ще му кажете – „Ей, стой настрана.” Или ще имате достатъчно голямо сърце, та да прегърнете човека?
Веднъж обсъждахме този въпрос с група бхакти. В стаята имаше и едно малко момиченце и след края на лекцията то дойде и ми показа картинката, която междувременно беше нарисувало. Тя беше сгъната и като я разтворих, там имаше – както обикновено – сини води, лотосови цветя, дъга, слънце, всичко както си му е редът, хубави облачета… И заглавието на рисунката беше: „Аз имам достатъчно голямо сърце.” Виждате… дори едно малко детенце разбира, че състрадание е онова, от което се нуждаем.


Leave a Reply