Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




В това усилие няма загуба или намаляване. И най-малкият напредък по този път може да предпази човека от най-опасния страх.”[1]

Пояснение от Шрила Прабхупада: Дейността в Кришна съзнание, т.е. работата за Кришна, без да се очаква сетивно наслаждение като награда, се счита за най-съвършената в трансцедентално отношение работа. Дори започването на такава дейност не среща пречки и е невъзможно това малко начало някога да бъде загубено. Всяка работа, започната на материално ниво, трябва да бъде завършена; в противен случай всички усилия пропадат. А работата, започната в Кришна съзнание, има вечен резултат, дори да не бъде завършена. Извършващият тази работа не губи нищо, дори ако не успее да я доведе до край. Един процент в Кришна съзнание донася траен резултат, така че на следващия етап се започва с два процента; докато в материалните дейности ако не успеем сто процента, нямаме печалба. Например Аджамила е изпълнявал задълженията си само с няколко процента Кришна съзнание, но по милостта на Господа резултатът, на който се е радвал в края, е бил стопроцентов. В тази връзка има хубав стих в „Шримад Бхагаватам” (1.5.17): „Ако някой изостави предписаните си задължения, за да работи в Кришна съзнание, и след това се провали, защото не е завършил работата си, какво ще загуби? И какво ще спечели човек ако безупречно изпълнява материалните си дейности?” Или както казват християните: „Каква полза има човек ако спечели целия свят, но страда от загубата на вечната си душа?” Материалните дейности и резултатите от тях свършват заедно с тялото. Но работата в Кришна съзнание води човек отново до Кришна съзнание, дори след като той загуби тялото си. Човек е уверен поне в това, че в следващия си живот ще получи възможността да се роди като човешко същество в семейство на високообразован брахмана или на богат аристократ, което ще му даде по-нататъшна възможност за издигане. Това е уникалното качество на работата, извършена в Кришна съзнание.

Шрила Прабхупада много добре обяснява, че ако напреднем дори една стъпка в кришна-бхакти, това мъничко постижение ще ни принадлежи завинаги. Ти вярваш ли в това, Дамодар?

Дамодар: Почти.

Тиртха Махарадж: Харесва ми, когато сте искрени.

Каквото и материално нещо да постигнем, то действа на принципа на вълшебния пръстен. „И това ще премине.” Затова не се втурвайте да действате единствено на материално ниво. Ще изгубим всичко; каквото и да постигнем, ще бъде изгубено. Така ли е? Сигурен съм, че помните историята за Александър Велики – как поискал той да бъде положено тялото му след смъртта? Заръчал на слугите си да положат снагата му по такъв начин, че да бъде покрита със саван, ала двете му длани да бъдат протегнати извън покрова – за да покаже, че “макар да съм императорът на този свят, при все това аз си тръгвам с празни ръце. Не мога да отнеса със себе си нищичко от този свят.” А той бил доста велик! Имал е малко по-големи постижения от нас; дори да съберем всичко, което сме придобили, то би било нищожно в сравнение с неговото могъщество и подвизи. Затова недейте да работите единствено за материални облаги. Ще ги изгубим. Казано е: каквото не дадем, ще го изгубим.

Бъдете свързани. Това е решението. По този начин ще се избавите от най-големия страх. И надеждата ни е, че това малко постижение ще остане с нас. Чайтаня Махапрабху е толкова милостив, че е считал човек за бхакта, за преданоотдаден, ако дори само веднъж произнесе Святото Име. Ако дори само веднъж съумеем да промълвим от най-дълбоката съкровеност на сърцето си “Кришна”, Той ни смята за преданоотдадени! Нима това не е велико постижение?! Мисля, че е много велико. Затова ние даваме възможност на Чайтаня Махапрабху да ни счита за бхакти, като мантруваме редовно. Разбира се, по този начин даваме шанс на себе си да се присъединим към този кръг. И какво можем да сторим?! Естествена последица е, че всички трудности, всички страхове, всички проблеми малко по малко ще отпаднат. Това не е цел, то е просто страничен ефект.

Повечето от нещата, за които хората работят, всъщност не са пригодни да функционират като цели. Затова нека потърсим нещо уникално. Нека потърсим такава цел, която никога няма да ни разочарова. И нека намерим такъв процес, където дори най-малкият напредък завинаги ще ни принадлежи.



[1] “Бхагавад Гита” 2.40



Leave a Reply