Sharanagati

За да помагате на хората да променят съдбата си, трябва да им давате, да споделяте онова, което сте получили. Всъщност именно с такава цел се събрали светците преди много, много години в Наимишараня. Това място е една гора, недалеч от бреговете на Ганг. Всички риши, муни, йоги и свети хора се събрали заедно за едно жертвоприношение. Било досущ като религиозна или духовна конференция. И в „Шримад Бхагаватам” се казва, че те се събрали, за да „извършат хилядогодишна жертва.”[1]

Какво е мнението ви за това – хилядогодишна жертва? Може би са се захванали с това в предишната юга, когато животът е бил много по-продължителен? В тази юга той е сто години, в предишната юга е бил хиляда, а в по-предишната – десет хиляди. Но ако продължителността на живота в миналата епоха е била хиляда години, а те са се събрали за хилядогодишна жертва, тогава пак има несъответствие, нали? Какво пък да говорим ако се случва в тази епоха, когато животът е сто години! Как можеш да извършиш хилядогодишна жертва, след като живееш само сто години? Така че както и да се опитвате да го обясните – пък така, пък инак – все не пасва.

Ако ние сме се събрали тук, можем ли да направим хилядогодишна жертва? Не, ще ни е малко трудно. Да речем, че живеем по 60-70 години. Тук сме неколцина – общо около деветстотин години седят тук заедно! Значи сме близо до хиляда – ако посветим целия си живот като жертва, ако се събираме и сме обединени в този дух. Но така или иначе, церемонията трябва да бъде продължена – а това означава, че тази ягя, тази духовна конференция е текла в протежение на поколения. А това можем да го повторим. Ако вашите деца също се присъединят към служенето, тогава ще можете да продължите жертвената церемония на своя живот.

И така, светите хора се събрали на тази дискусия. А основният въпрос, който поставили, бил: “Какво трябва да се прави в живота? Има толкова много занимания, толкова много задължения – кое е най-доброто задължение за човешките същества като цяло? И особено пред лицето на смъртта. Какво трябва да се прави?” Затова въпросите на светците са много славни, защото касаят съдбините на човешките същества, съдбините на човечеството. По същия начин, ако вие искате да следвате примера на тези свети хора, загрижени за бъдещето на дхармата на живите същества, както те са направили своята хилядогодишна жертва, така и ние трябва да повтаряме нашата мантра ом намо бхагавате васудевая[2]. По този начин можем да допринесем за опазването на света и да намалим поне малко страданието.

Изпитвали ли сте някога това чувство – имам предвид като преживяване? То е сякаш някакво закрилящо покритие, щит, божествена броня обгръща сферата на вашата медитация.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.4

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.1.1