Archives

Calendar

October 2021
M T W T F S S
« Sep    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




unnamed - Copy

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2017, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Манджари: Учителя Дънов казва, че трябва да сме като Слънцето, винаги да даваме без да очакваме нищо в замяна. Но понеже аз не се чувствам като Слънце, когато давам започвам да се чувствам изтощена. Какво мога да направя, за да бъда като Слънцето?

Свами Тиртха: Бъди винаги свързана. Докато действаме от собствените си ресурси, те ще се изчерпват. Защото колкото и да сме велики, имаме ограничени ресурси. Затова от време на време трябва да се свързваме с безграничния източник. А най-добре е да сме винаги свързани. Нашата практика в тази пътека на предаността понякога изглежда просто като някакво учтиво поведение. Но тя не е само това! Понеже ако практикуваме истинско смирение или истинска отдаденост, това означава, че се свързваме, премахваме блокажите на отделния интерес и влизаме в досег директно с божествения извор. И тогава това ще ни осигури всичката необходима енергия.

Затова ако трябва да даваме лекция, какъв е правилният начин? Правилният начин е първо да поднесем почитания на духовните си предшественици. Тогава не ти си този, който изнася лекцията, а те ще говорят чрез теб. Можем да намерим и други примери за това. Така че ако наистина практикуваме с дълбоко разбиране формалностите, които са ни дадени, ще имаме някакви мистични постижения. Обикновено в други йога школи се стремят директно към добиване на такива сили или постижения, но нашите мистични сиддхи идват от преданите практики. В един добър бхаджан може да преживеете някои сиддхи. Или ако действително сте успели да се отдадете, тогава докато говорите се оказва, че и слушате. Защото вие не знаете! Не интелектът ви говори.

Именно това се е случило по времето на Бхактисиддханта Прабхупада. Веднъж един ученик, който бил зад граница, му написал писмо. Мисля, че Пури Махарадж четял писмото на Бхактисиддханта. Бхактисиддханта слушал и казал: „Той откъде е научил такива възвишени истини?” Тогава Пури Махарадж му рекъл: „Но Гурумахарадж, та ти самият му ги каза последния път, той слушаше твоите думи.”  Бхактисиддханта отвърнал: „Никога! Аз не ги знам тези неща! Това е невъзможно! За пръв път ги чувам!” Тогава Шридхара Махарадж добавил нещо: ахам ведми шуко ветти вяса ветти на ветти ва[1] – „Шива каза: „Аз знам, Шукадев знае, Вясадев може да знае, може и да не знае.”

Така че ако божествената истина иска да се прояви, тя ще се прояви. И това е мистичното преживяване Затова опитайте! Ако се чувствате изтощени, ще разберете: „Това все още са били моите ресурси. Не съм успял да се докосна до божествената изворна вода. Сервирал съм само онова, което съм насъбрал досега.” Но ако потокът тече през вас, той ще утоли жаждата на мнозина. Жажда – това е, от което се нуждаем.

Съгласен съм, често сме изтощени. Тогава ни е нужна промяна на атмосферата. Точно като Кришна. Знаете, гопите са много силна група. Предизвикателна понякога. И от време на време причиняват малко главоболие на Кришна. Понякога дотолкова, че на Него му идва в повече. Тогава си казва: „Чакайте малко, дайте Ми почивка! Нуждая се от промяна.” За щастие нашият Бог има множество различни групи. Може да отиде да се скрие сред гопалите. Така че щом понякога даже Той има нужда от почивка, ние също имаме. Пък после можем да се върнем.

Но как става така, че да се свържем с божествения източник, как става да не се изчерпват ресурсите ни – не зная, това е мистерия. Знам само някои дребни детайли – че истински отдаденият, предан ученик по-скоро би умрял, отколкото да изостави служенето си. А силата за такова отношение я дава Господ. Тъй или инак, по-голямата част от преживяванията ни са илюзия на тази планета Земя, в този живот. Нуждаем се поне от няколко проблясъка, когато да надзърнем в божествената реалност. Тогава ще знаем, че тя съществува. Може би няма да можем да поддържаме такова състояние на съзнанието постоянно, но поне ще знаем, ще сме убедени, че съществува.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя.24.313



Leave a Reply