Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Мой скъпи господарю, аз не се боя нито от мълнията на Индра, нито от змиевидния, пронизващ тризъбец на Шива. Нехая за наказанията на Ямараджа, надзорника на смъртта, нито се страхувам от огън, изпепеляващо слънце, луна или вятър, нито от оръжията на Кувера. Ала се боя да не оскърбя някой брамин. Много се боя от това.

Мой скъпи господарю, изглежда влиянието на огромното ти духовно знание е скрито. Ти всъщност си лишен от всякакви материални връзки и си напълно вглъбен във Върховния. Следователно си безмерно напреднал в духовното познание. Моля те кажи ми защо скиташ наоколо като невменяем? О, велики светецо, ти изрече слова, потвърдени в процеса на йога, ала за нас е неразбираемо онова, което каза. Затова милостиво го разтълкувай.

Приемам те за най-издигнатия господар на мистичните сили. Ти съвършено познаваш духовната наука. Ти си най-възвишеният сред всички мъдри светци и си се спуснал за благото на цялото човешко общество. Дошъл си, за да донесеш духовно познание, и си пряк представител на Капиладева, Божията инкарнация и пълното въплъщение на знанието. Затова те питам, о, духовни учителю, кое е най-сигурното убежище в този свят?

Не е ли истина, че ти си пряк представител на Капиладева, въплъщението на Върховния Бог? За да изпиташ хората и да провериш кой в действителност е човешко същество и кой не е, ти се представяш за глухоням. Нима не се движиш по такъв начин по повърхността на земята? Аз съм много привързан към семейния живот и земните дела, и съм сляп за духовното знание. Въпреки това сега стоя пред теб и жадувам да ме просветлиш. Как мога да напредна в духовния живот?”[1]

И така, това е правилно запитване. Говорихме за шишя-абхиман, или настроението на ученика, за духа на учещия се. Можем да се учим единствено ако приемем авторитет над себе си. Ако знаем всичко е много трудно да бъдем напътствани. Затова царят се поставя в такава позиция: „Аз не знам нищо за духовността. Аз съм материалист, който не разбира духовните теми. Моля те, напътствай ме!” Но именно това разкрива неговата възвишеност, не е ли така? Той заема смирена позиция, обаче това е доказателството, че е издигнат. Джада Бхарата също бил заел много низше положение, ала много скоро възвишената му позиция се разкрила чрез неговите думи. И това е много важно. Може да изглеждате много интелигентни, но веднага щом си отворите устата, всичко става ясно. Затова в йога има препоръката да се спазва маунам. Защото ако си мълчиш, хората могат да си рекат: „О, колко е вглъбен!” Може да си толкова глупав, че да нямаш да кажеш нищичко, но по този начин можеш да се преструваш на голям светец. Обаче като идвам толкова често при вас виждам, че вие обичате да говорите много. Затова трябва да сме внимателни в думите си, понеже те разкриват нашето съзнание. Показват какъв е умът ни. Затова контролът над речта е много важен. Недейте да говорите глупости. Недейте да разнасяте лоши новини! Ако се е случило нещо лошо, защо трябва да разпръсквате тези семена? Думите ни следва да отразяват мъдростта, която сме добили. Позицията на Джада Бхарата като възвишена душа се разкрила чрез думите му.

В „Бхагавад Гита”[2] е дадено кои са признаците на овладяната реч. Анудвега-карам вакям – Ако говориш внимателно и без да нараняваш другите казваш истината, цитирайки шастрите – това се нарича контрол над речта. Придържай се към истината, бъди мил, позовавай се на свещената традиция и не наскърбявай другите – това е съвсем практично.

По този начин се разкрива истинската позиция на царя и на слугата – кой е, така да се каже, учителят и кой е истинският слуга. И това е подобаващо запитване: „Как мога да напредна в духовния живот?” Това е в крайна сметка въпросът, който трябва да зададем. Царят казва: „Аз не се боя от смъртта! Не се страхувам от оръжията на полубоговете. Но не искам да те оскърбявам.” Това е толкова хубаво, толкова поучително. Също така той споменава общуването със светците – това също е много важно. По-добре да приемем страданията да бъдем хвърлени в затвора, или дори да бъдем изгорени, отколкото да изгубим компанията на светците. Това е истинското страдание – да сме изключени от святата компания. Затова нека здраво да прегърнем тази компания.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.10.17-20

[2] „Бхагавад Гита”, 17.15