Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Знаете, добрият приятел, истинският приятел, е ваш втори аз. Но как да го намерим в духовния живот? Да имаш втори аз – това как се нарича в психологията? Алтер его, шизофрения? Има различни названия, но това е като пробив, като чип в съзнанието ни, в нашата самоличност. Нима това е вашият приятел!? Обикновено такава втора самоличност е ваш враг. А големият проблем е когато по-слабото ви его и фалшивото ви его се борят помежду си. Къде тогава е истинската ви самоличност?

Но тъй или инак, как можете да намерите този истински приятел? Кой е ваш втори аз? Най-напред, вие самите трябва да станете себе си. Тогава, ако познавате себе си, ще сте способни да разпознаете и другия на духовна основа.

А лошият приятел е досущ като ваша сянка – винаги ви следва докато сте в светлината. Когато вече не сте в светлината, той няма да ви следва. Трябва ли ви такъв приятел? По-добре да имаме истински приятели, които са наш втори аз.

Приятелство също така означава споделяне на притежания и на принципи, идеали. О, какво качествено разбиране за приятелство! То не е, че просто пием заедно. Но споделяме едни и същи принципи и споделяме каквото имаме. Много възвишена връзка!

И така, приятелството е отношение. То не е чувство, защото чувствата идват и си отиват; то е визия: имам приятелско благоразположение към живота. Какъв е съветът в „Гита“: „Превърни ума си в свой приятел, не във враг.”[1] Така че да се сприятеляваш – това е практика. А ако умът ви стане ваш втори аз, това означава, че той вече ви е добър приятел. Ключът тук е контролът; ако умът ви е контролиран, той е добър приятел; инак може да бъде враг.

И знаете, отново и отново се появяват поговорки по отношение на приятелството. Чух една нова немска поговорка, касаеща унгарците, която не е много благосклонна, но си заслужава да се замислим върху нея: „Ако имаш приятел унгарец, нямаш нужда от врагове.“ Когато за първи път я чух, бях леко обиден. Нима трябва да имаме такова виждане? По-добре да обърнем нещата: ако имаш враг унгарец, нямаш нужда от приятели. Защото добрият враг е съкровище. Не можеш да имаш истински спор или благородна кавга със слабохарактерен човек. Защото ако другият е рицар, ти също си принуден да се държиш като рицар. Не можеш да се държиш като убиец. Затова добрият враг е нещо много скъпоценно. И затова ние толкова харесваме ума си, защото той е добър враг. Винаги му идват нови и нови идеи.

Баладев: Има и друга поговорка: „Аз сам ще се пазя от враговете си, но Господи, моля те, пази ме от приятелите ми!”

Свами Тиртха: Така е – независимо дали са унгарци или не.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита“ 6.5