Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 25.08.2016 вечер, Лудащо) 

Както говорихме, мъдреците се събрали за жертвоприношение. И не забравяйте за тяхното най-висше желание – „Освен за всички официални облаги за света, нека разговаряме за забавленията на Всевишния.” Затова сега е времето да навлезем в лилата на Кришна. Разбира се, Той има множество различни забавления, но кое трябва да обсъдим? Появяването Му – за него се разказва в Десета Песен на „Шримад Бхагаватам”. Шукадева Госвами казва:

„Сетне, когато настъпило благоприятното време за появяване на Бога, цялата вселена била наситена с качествата доброта, красота и спокойствие.” Усещате ли това? Значи времето е дошло. „Изгряло съзвездието Рохини, както и звезди като Ашвини. Слънцето, Луната и другите звезди и планети били много умиротворени. Всички посоки изглеждали изключително приятни и красивите звезди блещукали в безоблачното небе. Украсена с градове, села, мини и пасища, Земята изглеждала всеблагоприятна. Реките течели с чисти води, а езерата и големите водоеми, изпълнени с лилии и лотоси, били изключително прекрасни. В дърветата и зелените растения, цели в цветя и листа, приятни за очите, птици като кукувици и рояци пчели започнали сладкогласните си песни за радост на полубоговете. Подухнал чист ветрец, галещ осезанието, понесъл аромата на цветя, и когато брамините, заети с ритуалистични церемонии, запалили огньовете си в съответствие с ведическите принципи, пламъците им горели стабилно, несмущавани от вятъра. Така когато нероденият Бог Вишну, Върховният Господ, предстояло да се появи, светците и брамините, които винаги били тормозени от Камса и неговите хора, почувствали спокойствие вътре в сърцата си, а от по-висшите планетарни системи едновременно отекнали барабани.”[1]

И така, какво се случва? Това е према-бхакти – всичко е наситено със спокойствие, красота, доброта. „Киннарите и гандхарвите запели благотворни песни, сиддхите и чараните поднесли благоприятни молитви, а видядхарите заедно с апсарите затанцували в радост. Полубоговете и великите светци посипали цветчета в щастливо настроение, а облаците се събирали в небето и много нежно гърмели, издавайки звуци като океанските вълни. Тогава Върховният Бог Вишну, който се намира вътре във вс   яко сърце, се появил от сърцето на Деваки всред мрака на нощта, както пълната луна изгрява на източния хоризонт, тъй като Деваки била от същата категория като Шри Кришна.”[2]

Сега историята започва да се разгръща. Тогава Васудева видял новороденото дете, което имало удивителни подобни на лотос очи и носело в четирите си ръце четирите оръжия шанкха, чакра, гада и падма[3]. На гръдта Му бил знакът Шриватса, а на шията – сияйният скъпоценен камък Каустубха. Облечено в жълто, с тяло тъмно като гъст облак и напълно пораснали разпилени коси, с шлем и обеци блестящи необикновено, обсипани със скъпоценния камък Вайдуря, детето, нагиздено със сияен колан, гривни на ръцете и нозете, и други украшения изглеждало изключително удивително.”[4]Вайдуря е скъпоценен камък, който блести в синьо, жълто и червено.

„Когато Васудева видял своя необикновен син, очите му се разширили от учудване. В дивна радост, наум той събрал десет хиляди крави и ги раздал на брамините като трансцендентален празник.”[5] Мисля, че всички бихме били много изненадани, ако ни се роди такова дете. Точно колкото изненадан бил и Васудева. Но обстоятелствата около раждането на Кришна били много необичайни. Той бил роден в затвор. Това определено не било домашно раждане, не било и раждане в болница, а в затвор. Колко странно, че онзи, който щял да освободи целия свят от цялото време, се родил в затвор.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 10.3.1-5

[2] „Шримад Бхагаватам” 10.3.6-8

[3] Раковина, диск, боздуган и лотос

[4] „Шримад Бхагаватам” 10.3.9-10

[5] „Шримад Бхагаватам” 10.3.11