Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 сутрин, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

И така, кой е подходящ кандидат за предано служене? Който, по някаква добра съдба, има шанса да общува с махатми, макар все още да е обусловен от материални стремежи и сетивни наслади, и да не е готов на различни отречения – така че това сме ние. Затова е толкова хубаво, че имаме надежда. Това е просто началото, не е краят на историята. Надяваме се, че ще можем все повече и повече да се квалифицираме в тази градация на духовното израстване. За да гледат другите на вас като на махатми. Самите вие считайте себе си за начинаещи, в това няма проблем. Обаче останалите трябва да ви считат за велик пример. И както Шрила Шридхара Махарадж казва: „Ние сме ученици и ще останем такива завинаги.”

Въпрос на Кришна Прия: Но как можем да сме примери, като сме пълни с недостатъци?

Свами Тиртха: Можем да сме и лоши примери – какво не бива да се следва. Нали така? Обаче нашият процес е много божествен, много трансцендентален. Преди време се случи преданите да седят заедно, когато в стаята влезе един младеж. Тогава проповедникът, който даваше лекцията, каза: „Е, от този човек никога няма да стане бхакта!” Само се поставете на негово място; влизате в стаята и някой заявява: „Не ти е мястото тук.” Странни думи за „добре дошъл”, а? И какво се случи? Той стана първокласен бхакта.

Така че независимо от дългия списък с недостатъци, ако следваме правилно, хубаво процеса, съвсем скоро ще се квалифицираме. Може да не развием всички качества на един ваишнава, но поне някои от тях ще добием. Това е възможно.

И не забравяйте за първата, втората и третата класификация. Защото наистина можем да кажем, че бхактите са само три типа: добри, по-добри и най-добри.