Archives

Calendar

May 2021
M T W T F S S
« Apr    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




81995374_534314633822823_8714350053579292672_n

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Бог Кришна обяснява в „Гита”, че от тези четири типа начинаещи – нещастните, нуждаещите се от пари, любопитните и мъдрите – онези, които са мъдри, са Му много скъпи. Защото един мъдър човек, ако е привързан към Кришна, не търси в замяна материални облаги. Мъдрецът, привлечен от Кришна, не иска никаква отплата от Него, нито под формата на облекчение на страданията, нито в печелене на пари. Това означава, че от самото начало, основният принцип в привързаността му към Кришна е, повече или по-малко, любов.”[1]

И така, любящата привързаност е безкористна. Иначе всяка една привързаност се нарича бизнес. „Харесвам те, за да ме харесваш и ти. Служа ти, за да ми служиш и ти.” Това е толкова обикновено. Но нека опитаме да бъдем уникални! Защо трябва да вървим по обичайните пътеки на хората в този бизнес начин на мислене? Защо да не поставим началото на нова глава в историята на живота? Нека се стремим да бъдем безкористни. Това е много добре известна тайна: че колкото повече искаш да си запазиш нещо, толкова повече го губиш; а колкото по-готов си да споделяш, толкова повече получаваш. Разбира се, няма нужда да вярвате в това сляпо. Пробвайте го, опитайте сами – дали работи в живота ви или не.

Да ви разкажа ли една лична история за това? Един ден имаше празник, Говардхана-пуджа. Този ден бхактите не можеха да се съберат, така че щяхме да празнуваме през уикенда, но сега беше точната дата на празника. Целия ден бях зает с разни други видове служене – вършех какво ли не, превеждах – така че не можах да посветя никакво внимание на самия празник. Но странно, късно следобед почувствах, че Гирирадж иска нещо от мен. Имах вдъхновението този ден да направя дарение в кутията за дарения на храма. Знаете, много е хубаво когато посещаваш някой храм, да донесеш някакво дарение. Обаче когато живееш в този храм? Рекох си: „Добре, щом това е, което очакваш от мен, ще дам с радост. Няма значение дали парите Ти са в кутията за дарения или в моя джоб – така или иначе са Твоите пари.” Реших, че ще дам първата банкнота, която хвана. Виждате ли, без пресметливост: „ще дам най-малката банкнота” или „ще дам втората”. Не, даваш първата. И какво стана? След два дни пристигнаха неочаквани гости, които също донесоха голямо дарение за Гирирадж. Така че ако дадеш, ще получиш. Но това не е финансов съвет – нека бъде ясно.

Баладев: А защо не, Гурудев?

Свами Тиртха: Защото ние не правим бизнес с духовни неща. Искаме да сме несебични в посветеността си, дори и Той да не ни връща дадените пари двадесетократно. Дори тогава искаме да дадем. Не бива да сме пресметливи в своята посветеност.

Да ви дам ли и пресметлив пример? Един наш приятел каза: „Миналата седмица имах голям късмет. Намерих две стодоларови банкноти на улицата. И реших да дам едната за храма. Обаче знаете ли, имам много палав син, който открадна една от двете банкноти. И коя открадна? Точно тази, дето исках да дам за храм.” Това е истинска история, не си измислям. Бях удивен да я чуя. Не е за вярване! Ето такива сме си – пресметливи. Трябва да сме внимателни с подобен пресметлив ум.

Най-общо можем да кажем, че човек никога не губи в посветеността. Но си има и правилен начин как да се прави дарение. Веднъж щом си дал, не го мисли повече. Вече не е твоя работа. Както е казано в Библията, лявата ръка не бива да знае какво върши дясната. Веднъж като си дал, дадено е. Дадено е на Бога – вече е Негова работа.

Същото важи и за всеки друг тип служене – не пресмятайте, след като сте го свършили. Щом сме били въвлечени в някакъв вид служене, то е за наше добро. Нуждаем се от тази силна убеденост – недейте да правите сметки впоследствие. Разбира се, трябва да сме умни, най-напред трябва да разберем къде Върховният се нуждае от служенето ни и по какъв начин, а след това да действаме съответно. Но след като е свършено, не го мислете повече.

Веднъж един ученик искаше да даде дарение на Гурудев и каза: „Това дарение е за тази и тази цел.” Гурудев се вбеси: „Нима си мислиш, че можеш да решаваш как да бъде използвано?”

Така че всяка духовна или благочестива дейност има правилен начин, по който да се извърши. Защото трябва да действаме минимум в добро, саттва; а дарение в гуната на доброто означава: на вярното място, на верния човек, с верния начин на мислене и т.н. Същото е и с всички останали видове жертви, които правим – независимо дали са усилия, изучаване, даване на помощ – всичко трябва да се върши по правилния начин. Защото тогава ще има по-малко прах по огледалото, по-малко пушек в огъня, по-малко покривала върху духовната искра.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3



Leave a Reply