Sharanagati

„Веднъж запитах Прабхупада (Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура): „Шрила Рупа Госвами дава обяснение за раса-лила на Бог Баларама по един начин, а Шрила Санатана Госвами го описва по друг, а и двамата са получили напътствия от Махапрабху; откъде тогава идва тази разлика?” Моят Гурумахарадж отвърна: Защо Кришна е наричан Адхокшаджа? Адхокшаджа не може да бъде хармонизиран от нашия интелект. Това е ачинтя-бхеда-абхеда, невъобразима и едновременна еднаквост и различие. И двете обяснения може същевременно да са верни. Това е ачинтя, немислимо. Ачариите обясняват, че докато Баладева е изпълнявал раса-лила, Той всъщност е провеждал раса за Кришна в сърцето си. Външно изглежда, че Баладева пряко участва в забавления с гопите, но вътре в себе си Той прави така, че Кришна да се наслаждава на тази раса. Баладева сам по себе си не е наслаждаващият се.” Такива са хармонизиращите напътствия от по-висшите селения и този е начинът, по който ние следва да съгласуваме нещата.”[1]

Тук отново бе споменат определен метод. Ние обикновено сме обучени в логика – това е или черно, или бяло; или е нула, или едно. Как се нарича в компютърното програмиране? Двоична система. Много хора вярват единствено в двоичната система. Веднъж срещнах един програмист и той ми каза: „Допреди година вярвах само в двоичната система. Сега търся някаква духовност, вярвам в Бог.” Така че обичайната логика казва: или е така, или е иначе. Това е едностранчива логика, можем да кажем. Ала ние трябва да добавим многообразие в логиката: или това, или онова; а може би и двете; а може би нито едното. Трябва да добавим и още една възможност: „Не знаем”. Защото ако елиминираме чудесата, светът става много скучен. Затова оставете на Бог правото да има някои тайни. 

Ако виждаме противоположни мнения, можем да си речем, че никое от двете не е вярно. Например когато се казва, че Рамананда Рая е инкарнация на Лалита или Вишакха. „Как така? Нима те не могат да решат кой кой е?” И тогава според западния си начин на мислене можем да си кажем: „Те просто не знаят. Значи никое от двете не е вярно.” Докато източната гледна точка ще рече: „О, какво чудо! И двете становища са верни.” Или ако сме на средата между запада и изтока, ще се помислим: „Не знам как е, но е много красиво. Не го разбирам, но щом е казано така, значи е с двойна значимост. Не е обикновена инкарнация на една личност, а двойна. Значи е подчертано, още по-важно е!” Такава е философията ачинтя.

 В един смисъл можем да кажем, че например преди две хиляди години е имало повече чудеса в живота. Защото нашите научни изследвания доказаха, че някои чудеса не са чудеса, а просто липса на знание. Тогава можем да си помислим, че ако прилагаме този метод, в крайна сметка ще проумеем всичко. Но това е сигурният начин да изгубите вярата си. Точно както Бог Буда е казал, че „Изкуството е сигурен начин да изгубите съвършенството”. По същия начин можем да речем, че прилагането на този анализиращ метод ще погуби вярата. 

Разбира се, вяра не означава да сложите превръзка на очите си и да се чувствате в безопасност. Ала трябва да решим дали искаме да живеем в скучен свят или търсим чудесата. А в случай, че има някакво противоречие или разлика в мненията, ачинтя бхеда-абхеда е визията, която може да ни помогне да ги съвместим. Ачинтя значи „невъобразимо”, бхеда значи „сходство”, а абхеда означава „разлика”. Това е диалектичен подход към истината. Онова, което е невъзможно да бъде разбрано от мозъка, по-лесно може да се долови или почувства чрез вътрешния емоционален капацитет на човека.