Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Какво трябва да е качеството, какво трябва да е мисленето ни докато мантруваме? Вие обикновено за какво мислите по време на мантруване? Кажете нещо.

Шяма Туласи: В началото, може би при първите две-три повторения, помня името, но след това се връщам към ежедневните си проблеми и грижи, и е хаос.

Свами Тиртха: Имаш предвид два-три кръга или..?

Шяма Туласи: Де да бяха!

Свами Тиртха: Но имаш концепция за еднонасочено внимание, нали? Имаме нужда от това.

Санатана: Докато мантрувам, наред с името си мисля как мога да служа на Всевишния и на Гуру.

Свами Тиртха: Това е хубаво.

Ашвини: Моето мантруване има две различни опции. Първата е същото каквото каза Шяма Туласи, в началото трябва да се боря с толкова много мисли, но след кратък период навлизам много надълбоко, пред мен се разкрива свята театрална пиеса и всеки път е толкова красиво, точно както е описано в шастрите. Не винаги е така. Но всеки път, когато не е така, аз се надявам, че ще стане.

Парамананда: Голяма битка е. Това, което бхактите досега казаха, важи и за мен. Борбата е да съм фокусиран върху самото име, а не върху нещо друго. Когато успея да спечеля битката, започват да се случват някакви неща. Огромни далнини се разкриват. Понякога това става дори когато не съм съсредоточен върху името. Сякаш то ме носи и преминава през мен. При все това винаги е борба.

Свами Тиртха: Но това е славна борба. Още някой? Да, моля.

Адидеви: Това за борбата е вярно, но перспективата е сладка. Онова, което ни дават учителите ни и всички предани; и миговете, когато си спомняме ръцете, които са ни дали тази мала – онези бегли зървания, в които сме докоснали нектара. И тази тайна, дарена от учителите ни – че подпомагаме срещата на Радха и Кришна да се случи.

Свами Тиртха: Мантруването е празнуване! Великата победа на божествената любов! Днес може да е битка, утре ще е победа.

Научих нещо от един предан. Виждах го всяка сутрин да мантрува много решително и сериозно, вървейки напред-назад, много съсредоточен. После разбрах какво е настроението му, за какво си мисли докато мантрува – той ми каза: „Мантруването е досущ като да береш цветя сутрин и да ги поднасяш в лотосовите нозе на Бога.“ Това толкова много ми хареса! Каква красива визия! Че каквото и да правиш днес, то ще е като бране на цветенца, които ще бъдат поднесени до едно в лотосовите нозе на Бога. Това е прекрасна програма за деня.

Разбира се, има много повече. Ако вървите по пътечката на своята мала, докосвате зърната и медитирате върху лилата на Кришна и Неговите предани, това е като голям раса-танц, танц в кръг, който се върти, фокусиран около божествената посветеност.

(следва продължение)