Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Кришна Прия: Споменахте няколко неща, които ми направиха впечатление. Едното беше себереализацията, второто беше превръщането на ума в приятел, а третото беше сянката. Цялата тази трансформация е свързана с мантруването. Бихте ли казали повече за това, моля? Защото преди това споменахте пренебрегването на духовната практика, което се случва.

Свами Тиртха: Да, ставаше въпрос за мизерното служене. Мизерното служене е апарадха. Арадханам означава „обожание“; апа-радха, а-радха е „срещу обожанието“. Мантруването или джапа-медитацията е като свързване с ток.

Гледали ли сте онези глупави екшън филми, когато електрически ток преминава по главния герой? Това се случва, когато наистина сте свързани със своето мантруване. Такава енергия с висок волтаж се спуска върху вас. Свързани сте с този толкова силен ток. Това означава, че се зареждате със специални духовни енергии. Как можем да пропускаме такъв шанс?

То е и като разговор с Всевишния. Такава е нашата убеденост и нашата надежда. Или по-добре да кажа: надеждата ни е, че по благословиите на Бога, който идва в света на словото като святото име, Той ще ни трансформира. И така както обичаме да викаме приятеля си по име, мантруването е също повик към Бога по име в такова приятелско настроение.

Казват, че по милостта и благословиите на святото име, невъзможното става възможно. И това е нещо специфично, което останалите групи религиозни хора обикновено не правят, не практикуват. Затова по-добре ние да отдаваме тази практика на Бога. Има множество различни цветя, които се поднасят на Всевишния, но святото име е едно специално и много любимо цвете в Неговата градина.

Всъщност, святото име е много специално, описано е в „Книгата за Кришна“. Има един въпрос на Махараджа Парикшит: „Как е възможно да се доближим, да разберем, да установим връзка с абсолютния трансцендентален Господ? Защото ние сме ограничени от материалната енергия. Поставени сме в рамките на ума, сетивата, тялото, какво ли не. Материята властва над нас; как бихме могли да достигнем Бога? Това е невъзможно! Как биха могли материалните думи да опишат трансцендента? Невъзможно!”

Но тогава се казва, че святото име е напълно, изцяло и тотално духовно. То може да прониква през слоевете на материята – най-напред свише, а сетне вероятно и през нашите устни. Някой донася святото име в този свят – затова ние трябва да го вибрираме, да го отразяваме. Досущ като ехо. Затова бъдете добри приятели на святото име. Тогава то по естествен начин ще сподели качествата си.

Иначе святото име е наречено „философски камък“, способен да превърне всяка материална обусловеност в духовна. Така че, ако дори веднъж то докосне сърцето и ума ни – това е достатъчно. Един досег е достатъчен, за да превърне всичко в злато. Но този единствен шанс трябва да е истински. Затова се налага да го повтаряме много пъти – та поне един да е истински. Не казвайте: „Да, добре, няма да мантрувам, щом и веднъж е достатъчно. Едно свято име ще свърши цялата работа.“. Колко милиони пъти трябва да мантрувате полу-съвършено, та случайно някой път да изречете едно съвършено име!? Или по-добре да кажа: по погрешка да го изречете правилно. Когато сте небрежни, когато не внимавате – тогава ще се случи.

Мислите си, че това е шега, но то не е. Защото докато мантруваме от ума, от дисциплинираната йога, фокус, сила, себеконтрол или каквото и да било – не е истинско. Когато името излезе от устата ви от само себе си – точно както ви разказах, ако се събудите от кошмар и незабавно го извикате – тогава е истинско, тогава е истинско. Защото не идва от равнината на ума, а идва директно от душата. Това е качеството, от което се нуждаем.