Sharanagati

“Божествената Двойка, Радха и Кришна, са моят живот. Дали съм жив или мъртъв, нямам друг подслон освен тях. На брега на река Ямуна, под ниските дръвчета кадамба, аз ще поставя моята Божествена Двойка на блестящ, инкрустиран със скъпоценности трон. Ще помажа техните тъмна и светла снаги със сандалова паста и нежно ще им вея. Кога ли ще мога да зърна прекрасните им луннолики образи?! Ще нанижа гирлянд от цветенца малати, ще обкича с него шиите им и, за да освежа подобните им на лотосови цветове устни, ще им поднеса тамбула, напоена с камфор. Със съгласието на сакхите, водени от Лалита и Вишакха, ще служа в лотосовите нозе на Радха и Кришна. Слугата на слугите на Чайтаня Махапрабху, Нароттама дас, копнее за мига, в който ще може да отдава служене на Божествената Двойка.”

Нека подходим към темата стъпка по стъпка. Защо тази песен е толкова поучителна? Защото ни превежда през различните степени на преданото служене. На първо място: “Божествената Двойка Радха и Кришна – Те са моят живот.” Югала Кишора – това е срещата на младите Радха и Кришна, тяхното единение. Те не са стари, не идват подпирайки се на бастун – не, Те са младежки свежи и безподобно красиви. Това божествено рандеву е обектът на моето обожание.

Още от това първо изречение разбираме, че ние не сме монотеисти. Поне двама са – Радха и Кришна. Значи сме дуо-теисти. И защо трябва да разширим монотеизма? Ако виждаме най-висшия божествен принцип като единен, това е скучно. Той е универсален, окончателен, но в този унифициран, основен принцип не се проявява кой знае какво многообразие. Ако обаче съумеем да гледаме на него като на единение между Красотата и Любовта, тогава ще се появи динамичната хармония. Звучи малко теоретично, нали? Динамична хармония, проявяваща се в живота ни – какво означава това?! Просто, че Радха и Кришна са моят живот – толкова много Ги обичам. Защото са личности, защото са мои! Мога да Ги обичам, защото са мои! Не мога да обичам някакъв принцип – това действително би било теоретично, сухо.

Така че този стих ни води от теория към практика. И какъв ще е резултатът от практическата ви вяра. „Независимо дали съм жив или мъртъв, Вие сте моят подслон”. Това означава, че ще живеете. Но означава също и, че ще умрете. Ала да живеете означава да живеете по различен начин; и да умрете за Тях – също по един различен начин.

Що за съществуване бихте очаквали, ако посветите живота си на Кришна, на Радха-Кришна, на Югала Кишора? Какво мислите?

Крипадхам: Опасно щастие.

Тиртха Махарадж: Опасно щастие?! Това е динамичната хармония!

Локанатх: Живот, изпълнен със страдание.

Тиртха Махарадж: И казваш това с усмивка?! Ето, това е динамичната хармония. Виждате, че тя обединява противоположностите. Той на драго сърце заявява, че животът е страдание. Същевременно друг би казал: “Толкова съм щастлив,” облян в сълзи. Така че противоположностите са обединени: черното и бялото са заедно. Красотата и Любовта са в едно. Как така, нима те са противоположности?! Действително противопоставянето помежду им е голямо, понеже се съревновават една с друга. Коя е най-висшият принцип, коя е най-великата: Красотата или Любовта?

Ето какво можем да очакваме, ако посветим дъха си на Кришна, на Радха-Кришна: живот на съревнование, живот на страдание, живот на смърт. Твърде подобно е на материалното съществуване ; какво специално има, къде е разликата? Защо да го правим, след като това е, което можем да очакваме? Нека приложим този велик принцип, за да видим отражението в огледалото. И така, това е заключението, до което достигнахме, що касае живота; нека погледнем какво има в огледалото, какво е смъртта. Понеже “и да живея, и да умирам, Вие сте моето убежище.” Какво е преданата смърт? Преданата смърт означава, че ще умрем за самите себе си. И незабавно щом умрем за себе си, ние се раждаме на едно по-висше ниво за другите. Това е принципът „умри, за да живееш”. Преданата смърт означава да се родиш за истинския живот. Ето защо това е един голям преходен период, когато умираме за себе и се раждаме за Бога. Обикновено всички се боят от смъртта; в наши дни мнозина се страхуват и от живота. Но на мен ми се струва, че трябва да очакваме тази промяна с ентусиазъм.

Това е, което можем да очакваме: “Независимо дали съм жив или мъртъв, Те са моят подслон.” А да имаш подслон – това е изключително уникален, необикновен шанс в живота. Ако имаш закрилник, това не означава, че не трябва да се трудиш, ала можеш да си сигурен в успеха си. Къде е моят подслон? Къде можем да намерим тази божествена закрила? В динамичната хармония – умри, за да живееш.

И тогава, веднага щом приемете подслон, ще направите квантов скок. Това сега физика ли е или метафизика? Следващият стих е квантовият скок: “На брега на река Ямуна, под ниските дървета кадамба, ще поставя Божествената Двойка на скъпоценен трон.” Квантов скок означава неочаквана промяна, нахлуваща с голяма сила. И така, приели сте подслон и незабавно мисълта ви се прожектира във Вриндавана. Това наистина е квантов скок. Защо? Защото е огромна промяна в стандарта ви на живот. Преди проблемът ми беше как да си плащам сметките, а сега проблемът ми е къде са обеците на Кришна. Преди търсех пари; сега търся обеци. Грижите донякъде си приличат, но в същината си са различни. Така че бхакти не означава, че с проблемите ни се свършва, ще имаме проблеми, но на много по-високо, на много по-различно ниво.

Въпрос на Кришна-катха: В началото говорихме, че и божествената сфера се основава на двойнствености като светло и тъмно, Богиня и Бог. А знаем, че тази материална платформа също е двойнствена; какво е подобието между двете?

Тиртха Махарадж: Всъщност няма подобие, защото този свят е само тъмен. Това е единственото сходство. Но от по-философска гледна точка можем да кажем, че в двойнственостите и многообразието на света на материално ниво се отразява красотата и пъстротата на божествения свят, ала в недостатъчна и леко изкривена форма. Затова не бива да се поставя равенство между двата свята. Не бива да объркваме единия с другия.

(следва продължение)