Sharanagati

Въпрос: В главата на „Гита” „Вселенската форма” в последните стихове се споменава, че след като проявява най-различни образи, Кришна разкрива Своята изначална форма. Как да разбираме тази изначална форма?

Тиртха Махарадж: “Санджая каза на Дхритаращра: “След като каза това на Арджуна, Бог, Върховната Личност, Кришна, показва автентичната си четириръка форма, а сега представя двуръката си форма, като по този начин насърчава изплашения Арджуна.”[1]

Мисля, че е очевидно: тук в стиха, в оригиналния текст се казва, че двуръката форма е личната форма, собствената Му форма – в този смисъл е изначалната. Останалите разнообразни аспекти също присъстват. Но казано е, че Той е създал човека по Свой образ. Само си представете Индулекха Деви даси с четири ръце! Това би било стряскащо. Някакво генетично изродяване! Или пък представете си някой друг, който живее в ашрама, да притежава вселенска форма! Ще му бъде трудно да се вмести. Затова е добре, че хората са създадени по образ на двуръката форма на Кришна. В този нара облик, човекоподобен облик, Богът отговаря на човешките чувства. Науката е на мнение, че човешкото въображение е създало един човекоподобен Бог. Това се нарича антропоморфен Бог. Ала във всички разнообразни откровения се казва, че хората са създадени по образ Божий, затова можем да кажем, че хората са деоморфни създания.

А какъв бил проблемът на Арджуна с останалите образи – че те били плашещи; космичният облик бил твърде стряскащ, четириръката форма била малко по-приемлива, но въпреки това не особено обичайна. В индийската иконография изобразяват всемогъществото като рисуват множество ръце на различните образи на Бога. Пък Арджуна не бил поклонник на Бога, той бил приятел на Кришна. Макар тук, в тази глава, да казва: “Ах, аз бях забравил Твоето всемогъщество и мислейки, че сме просто приятели, се обръщах към Теб съвсем простичко; сега разбирам величието ти!” той въпреки всичко не забравя така лесно приятелството.

За да влезеш в близка връзка с някого е добре да сте на едно и също ниво. Например, във Вриндавана гопалите са готови да се боричкат с Кришна, с двуръкия Кришна. Но ако трябва да се борят с четириръкия Кришна нямат никакъв шанс! А и двуръката форма на Кришна е достатъчно удивителна! Не Му се налага да проявява още допълнителни ръце с цел да доказва себе си.

От това нека разберем, че дори в наглед съвсем прости ситуации трябва да сме способни да разпознаем божественото. Затова е казано: “Който счита муртито за парче камък; който гледа на гуру като на обикновен смъртен, или смята водата на Ганг за обикновена вода – той е пръв глупак.” Защото тогава не разпознаваме божественото; виждаме само някаква обичайна форма, например с две ръце. Може би Той не е Бог щом е само с две ръце! Ако в безграничния Бог търсим човешки взаимовръзки и аспекти, тогава нека картинката да е пълна: нека да търсим божественото у хората. Онази дивна искрица.

Абхай Чаран: Някои са на мнение, че най-напред Той е проявил Вселенската си форма, сетне четириръката, сетне двуръката форма с флейтата и с трите извивки – а накрая се е върнал към облика на колесничар. Други пък казват, че не е проявявал очарователната форма с флейтата.

Тиртха Махарадж: Мненията на ачариите по този въпрос се различават. Някои казват, че „Гита” е изговорена от Шямасундара или Нанданандана Кришна – вриндаванския Кришна. Други твърдят, че е изречена от Дваракеш Кришна, в неговия величествен аспект. И ако разгледаме ситуацията, на тях им предстои война. Няколко минути преди битката кой свири на флейта?! Така че тук Кришна идва като наставник, като водач, като учител, като Бог; не като любим. Макар да е много нежен към Арджуна и да го напътства изключително меко, внимателно, вежливо, при все това Той е по-скоро инструктиращ, отколкото любящ. Ала понякога не успява да се прикрие; само няколко стиха по-нататък казва: “Можеш да ме достигнеш единствено чрез бхакти.” Понякога флейтата просто се показва от дрехата на Кришна.