Sharanagati

Ако сме готови да посветим нещичко от живота си на ашрама, на общото служене, и ако всички искаме това да се случи, тогава всичко ще се развива много добре. От време на време ни е необходима известна настройка, защото един иска да бута от тази страна, друг от онази… Но ако присъства желанието, тогава е просто въпрос на хармонизиране. А аз определено съм убеден, че у всички вас има желание да помагате за успеха на това начинание. Разбира се, ние не търсим успех, търсим шансовете за служене. Успехът зависи от желанието на Кришна: ако Той дава – добре; ако не дава – това също е добре. Така че недейте да действате с материална мотивация. Дори да стане трудно, при все това трябва да продължаваме да вършим служенето си

Гиридхари: Изпитвах съмнения относно своите качества да служа на муртите, да правя пуджа и т.н. Обаче реших, че е по-добре да правя служенето, без значение колко неквалифицирано може да  го върша, отколкото въобще да не го върша.

Тиртха Махарадж: Какво да се прави? Веднъж, когато Шрила Прабхупада донесъл муртите в Австралия, той направил първата пуджа, а сетне казал: “О, мой Господи, доведох те тук, в Млечхадеша (земята на неквалифицираните хора). Зная, че те не могат да се грижат за Теб; моля Те, Ти се грижи за тях!” Трябва да се отнасяме към муртито много лично, досущ като към човешко същество. Личното служене изисква обучение. Но ние не се стремим към ритуали, защото се стремим към Бога. Отнасяйте се към муртито като към дете – в един смисъл. Отделяте ли внимание на децата си като се приберете у дома? Разбира се! Колкото и късно да се прибираме вкъщи, отиваме да видим какво става. Когато установим стандарт, той трябва да се поддържа. Не е нужно да е толкова висок, че да не можем да го изпълняваме, но нещо просто, малко повече от това да е съвсем лесно – обаче поддържайте стандарта. Това е принципът когато трябва да разпределяме служенето и вниманието си.

Аз много подкрепям саттва – реда, чистотата и т.н. Но това е само второстепенно, защото ако настроението присъства – то е най-важното. Не е кой знае какво ако има малко смет тук-таме; общо взето трябва да е чисто. Но ако настроението е фино, тогава всеки с радост ще се включи да помага – да чисти, да бърше, да носи и т.н. Ако настроението го има, всичко има. Смятам, че това е центърът.

Понякога виждаме само детайлите и дори можем да изгубим своя ентусиазъм. Но ако можехте да съзрете перспективата, никога не бихте губили ентусиазъм. Защото е толкова славно да помагате в служенето, да помагате в поддържането на място, където тече служене.

Детайлите са второстепенни. Разбира се, те са много важни, но ако се стремим да уловим настроението, тогава ще намерим и начините да го изразим.

И недейте да гледате само отговорностите, вижте възможностите.

Моля ви, опитайте се дълбоко да разберете какъв е смисълът, каква е целта на всички наши дейности. Вие всички сте много добре квалифицирани хора. Един е добър в едно, друг в друго. И ако пазим служенето и божествените идеали в центъра, всичко останало ще се придаде. Не искам това да звучи като обещание; не, то е реалността. А когато имате тази висша визия, дребните малки нещица – да се организира това или да се свърши онова – са толкова незначителни.

Затова поддържайте настроението, и ако можем да го споделяме с останалите, те също ще бъдат щастливи. А как да направим Кришна щастлив? Чрез пряко служене и чрез служене на другите същества. Едното не може да се случи без другото.