Sharanagati

Въпрос: Кой е добрият начин да се запаметят и научат шлоките от “Бхагавад гита”?

Тиртха Махарадж: Най-добрият начин за четене и изучаване на „Гита” можем да научим от „Чайтаня Чаритамрита”. Знаете, там се споменава за един предан, който изучавал „Гита” и плачел. Той държал „Гита”  в длани, но книгата била наопаки. И той плачел над тази обърната наобратно книга. Защо? Защото бил получил наставлението да чете и изучава. Обаче той бил неграмотен. Какво да стори тогава? Как да изучаваш нещо, ако не можеш да четеш? При все това, тъй като той следвал инструкция, въпреки че книгата била наопаки, резултатът от истинското изучаване на „Гита” – сълзите – присъствал. Мисля, че това е правилният начин да се изучава „Гита”. Даже и да не разбираме… Вероятно ние можем да четем, но какво сме способни да разберем, какво сме способни да доловим от нея? До какво ниво можем да докоснем тези различни пластове на реалността? Къде мога да вложа съзнанието си, сърцето си? Мисля, че ако имаме такова смирено, покорно отношение, изпълнено с копнеж: “Да, бих искал да го имам!” тогава ще го имате. Това е един малък отговор.

А практическо погледнато, докато готвите можете да закачите малко листче хартия с един стих да виси над тигана и готвейки можете да го заучавате. Чух за един преданоотдаден, който наизустявал, мисля, по осем стиха на ден. Добре, единия ден можете да го направите, но какво да кажем за следващата седмица?

И така, ако искаме, ще намерим възможност. Ако не искате, дори възможността да ви споходи, ще я подминете. Разбира се, това не е просто теоретично изучаване или интелектуално проумяване, но стремеж да попия смисъла, опит да променя мисловната си нагласа, да настроя светогледа си съобразно тези напътствия. Така че ако питате кой е най-добрият начин за изучаване на стиховете от „Гита”, мога да цитирам един отговор на Шрила Шридхара Махарадж. Той бил красноречив учен по санскрит, пишел поезия на санскрит. Познавал напълно всичките шастри. Веднъж той казал: “Когато не разбирам някоя шлока…” Само си представете, това всъщност не може да се случи – един напълно съвършен, чист ваишнава да не разбира някоя шлока – невъзможно! Но: „В случай, че не разбирам, започвам да правя пуджа на тази шлока, за да ми се разкрие.”

Така че нашият подход не е интелектуална заигравка. Основното ни отношение е на обожание. Ако обожаваме и ако служим на идеала – на стиха, на светеца, на който и да е божествен принцип – всички качества могат да ни споходят. Моля ви, не забравяйте за този метод.  В случай, че не знаете нещо или сте объркани, опитайте да обожавате принципа, опитайте да обожавате идеала – тогава той ще ви се разкрие. Така че виждате, ние имаме много фин, много деликатен метод на разбиране – не чрез интелект, а чрез обожание. Та това е моето смирено предложение: ако не разбирате, опитайте да обожавате и тогава то ще ви се разкрие.