Archives

Calendar

June 2021
M T W T F S S
« May    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Шям

Въпрос на Хари Лила: Бих искала да попитам, в лекцията се спомена, че ако сравним с това как се влюбваме в материалния живот, ще ни бъде много лесно да виждаме Кришна през цялото време пред очите си и тогава ще ни е по-лесно да сме свързани. Много е лесно да се влюбиш в материалния живот, защото виждаш обекта и по някакви причини се влюбваш в него. Но тук е обратното, първо трябва да се влюбиш и след това ще Го видиш. Как така?

Тиртха Махарадж: Това е мистерия.

Хари Лила: Замислих се за процеса. Всъщност трябва да имитираш влюбване, но същевременно никога още не си преживявал този вкус. Така че просто се догаждаш, предполагаш, обаче не си сигурен, че това, което правиш, е вярно и че наистина се приближаваш.

Тиртха Махарадж: Съгласен съм. Тъй като това е изключително мистичен процес, същината е едновременно скрита и достъпна. Но понеже не сме квалифицирани на нужното ниво, затова се нуждаем от водач, от духовен учител. Защото ако ти не можеш да отсъдиш дали подхождаш правилно или не, един истински гуру може да прецени напредъка ти. Затова се нуждаем от постоянния му съвет.

Хари Лила: А нашето подражаване на влюбване от полза ли е за процеса?

Тиртха Махарадж: Това е много важен момент. По тази причина се нуждаем от духовен водач дори още повече. Защото напътствието или водачеството – това не са думите, това са делата, настроението. Ако ние виждаме настроението на своя учител и ако, така да се каже, имитираме това настроение, тогава подражаваме на много добър пример.

Но това, което ти спомена, е много важен въпрос. Срещал съм човек, който каза: “О, толкова много се влюбих в Кришна!” След две седмици посещения при бхактите, никога повече не го видях. Но онези хора, които се въртят около служенето и около гуру, които действително са посветили живота си, следват различно настроение. Те не правят шоу от своята „любов” към Кришна, а действат подобаващо. Защото делата говорят по-силно от думите. Затова се нуждаем от добро обучение, от много добро обучение.

И затова гуру, истинският гуру, е водач-закрилник. Той ще ни покаже правилния метод да подходим към Върховния. И тъй като ние обичаме духовния си учител, по естествен начин неговите качества и неговото настроение ще се прехвърлят върху нас. Съществува и опасност от имитация, но истинският учител е мъдър водач и ще пресече фалшивото подражание. Той ще ни помогне да разперим собствените си криле и да намерим начин да изразим своята вяра. Но за това се нуждаем от закрила, не само от напътствия.

Един вид трябва да сме разумни – къде да посветим живота и любовта си? Защото това е всичко, което имаме. Така че търсете вярното място, където да ги поднесете като любящо приношение.

В това е красотата на връзката между учителя и ученика. Един истински ученик ще е като гъба – ще попие всички качества, цялото настроение, всичките чувства на учителя си. И това не означава, че ще изгубите собствените си чувства към Бога. Защото трябва да постигнем същата интензивност, не същите формалности или практики, а интензитета трябва да добием. Придобием ли съществените неща, ще бъдем щастливи. Това ще бъде вашето щастие, вашето осъзнаване, не някакви измислици. И по-добре да имаш нещо малко, но здраво, отколкото голямо и несигурно. Съгласна ли си?

Хари Лила: Да. Но все пак бих искала да получа готови чувства.

Тиртха Махарадж: Не. Не, не, не. Чувствата ти трябва да бъдат лични. Готови чувства? Не, това е нещо лично. Ние всички казваме „Кришна” или „Гоура” и Той е една личност, обаче всички имаме различни разбирания за Него. Има единство, има и многообразие. Но ако настроението, напредъкът и подходът ни са съобразно традицията, сме в безопасност. А многообразието ще разкрие различните малки подробности от хубостта на Бога. Това е една красива мистерия. Хем я има, хем не; хем виждаме, хем не.

А някакъв мъничък вкус всички ние имаме. Иначе нямаше да сме тук в тази задушна стая и да седим часове наред, изтезавайки телата си. Има някаква добра причина да сме тук. Защото всички ние сме получили покана: “Елате! Присъединете се към групата на танцуващите!” И не можем да устоим.



Leave a Reply