Sharanagati

“На път за Джаганнатха Пури, Чайтаня Махапрабху извърши множество други забавления. Той посети различни храмове и чу историята за Мадхавендра Пури и поставянето на Гопала. От Нитянанда Прабху Бог Чайтаня Махапрабху научи историята за Кшира-чури Гопинатха и за Гопала Свидетелят. После Нитянанда Прабху счупи санняския жезъл на Бог Чайтаня Махапрабху.”[1]

И така, навлизаме в последната част на историята на живота на Чайтаня Махапрабху, описана от Кришнадас Кавирадж. Нашият Чайтаня стои тук и сега ние научаваме за Неговите сетни забавления на тази планета Земя. Той бил монах в едно свято място, наречено Джаганнатха Пури. Приел санняс в Бенгал и след това искал да тръгне за Вриндавана, но в крайна сметка отишъл в Джаганнатха Пури, който бил известно поклонническо място. Тук се разказва за началото на Неговото пътуване. На път за Джаганнатха Пури, Той посетил много различни храмове. И знаете, ако посетите храм в Индия, ще чуете множество истории. Точно както тук, ако отидете в манастирите, във всеки един манастир – как се наричаше онзи борец за свобода? – Левски се е криел във всеки един манастир, имал е някоя пещера или скривалище… И вие имате истории. По същия начин и в Индия храмовете си имат истории.

Тук са споменати две много известни истории. Едната е за Кшира Чора Гопинатх, а другата за Гопал Свидетеля. Следващият път ако имаме повече енергия, ще посветим повече внимание на тези две истории. Всъщност това са истории за две храмови мурти в Индия – Гопинатх и Гопал – това са имена на Кришна. Кшира Чора означава Онзи, който краде кхир. Кхир е много вкусен сладкиш, направен от мляко. Как се случило това? Не искам да започвам историята, защото тогава ще трябва да я анализираме дълбоко, но да я разкажем съвсем, съвсем накратко: знаете, както ние предлагаме храна на нашия Бог на олтара, в този храм – той се намира в Ремуна – винаги предлагат този толкова вкусен сладкиш. И Гопинатх разбрал, че е пристигнал един много добър бхакта, затова запазил малко от сладкиша за него. Отново стигаме до предишната тема, когато Богът служи на Своите предани, на слугите си. Има много красива, подробна история, описваща как се е случило. Това е едно чудо – Богът да скрива храна за Своите предани. Но другото е още по-голямо чудо – историята за Гопал. В нея двама поклонници дали обет, сключили един вид договор пред муртито на Гопал, Кришна, ала по-късно по-възрастният не пожелал да спази думата си. Случва се понякога, нали – договаряте се по даден въпрос, но след това някой си сменя мнението. Но тъй като имали Гопал, самият Бог, за свидетел, по-младият Го призовал. Даването на обета се случило много далеч от селцето където живеели, чак във Вриндавана. По-младият се върнал във Вриндавана, за да се помоли отново на Гопал: “Нещо се случи, моля Те, ела и свидетелствай за мен.” Той се молел много искрено, толкова искрено, че Гопал му отговорил. Той казал: “Та Аз съм статуя, как бих могъл да измина такова дълго разстояние?” А момъкът отвърнал: “Щом можеш да говориш, значи можеш и да вървиш. Моля Те, ела!” И тогава Богът се съгласил: “Добре, ще дойда с теб при две условия. Какви са тези две условия? Първото е всеки ден да Ми поднасяш един килограм сготвен ориз, защото докато вървя огладнявам и трябва да ям нещо.” “Добре, – казал младежът – ще спазя това обещание. Какво е второто?” “Второто е никога да не се обръщаш да видиш дали идвам след теб или не.” “Да, ще го сторя.” Богът облекчил момъка като му казал: “Обаче винаги ще чуваш звъна на камбанките на глезените Ми.“ И така, те изминавали дългото разстояние, всеки ден по един килограм ориз плюс никога да не се обръща. Но когато наближили селото, младежът спрял да чува звънчетата и се уплашил: “Може би моят Бог не идва след мен. Къде си?!” и се обърнал. А Гопал казал: “Съжалявам, повече няма да помръдна. Ще остана тук.” И по-късно на това място Той свидетелствал на страната на младия човек.

Да слуша тези истории донесло голямо щастие на Махапрабху.