Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




the two birds

Свами Тиртха: Казва се, че не можете наистина да разберете себе си без паралелно с това да разберете и Върховния Бог. Мога ли да ви попитам къде е Бог?

Отговор: Някъде тук.

Свами Тиртха: Някъде тук. Може би по-близо отколкото очакваме. Има един красив стих в нашата традиция: нахам васами ваикунтхе… – „Аз не живея в Моето божествено царство. Не живея в медитацията на йогите. Но живея в сърцата на Моите чисти последователи”

Разбира се, Бог не е само отвътре, Той е и навън. Ако имаме очите, ще виждаме Неговото творение, ще виждаме резултатите от красивите Му дейности навсякъде. И също ще можем и да долавяме присъствието Му в сърцето си.

В нашите тайни учения има описание на тялото, сравнено с дърво. Главният клон на това дърво е сърцето. И на този главен клон живеят две птици. Едната е индивидуалната душа – ние самите – а другата е Божието присъствие, божествената душа. Първата птичка кълве плодовете от това дърво. А знаете, плодовете понякога са кисели, понякога са сладки, а понякога горчиви – различни. Докато сме заети с това да се стремим да се наслаждаваме на плодовете на своето тяло, на своите телесни дейности и не достигаме до духовното ниво, се налага да събираме реколтата, да приемаме последствията от своите постъпки. Но само щом тази птица, която вкусва плодовете, насочи вниманието си към Божието присъствие, начаса цялото страдание приключва.

Всъщност това е единственото ни задължение в този живот: от външното да стигнем до вътрешното, от материалното до духовното. „От неистинското води ме към истинското; от мрака води ме към светлината; и от смъртта води ме към вечността.”[1] Това е една красива обща молитва, която ще помогне на всички ни. А щом се избавим от материалното замърсяване, ще добием лично осъзнаване на по-висшите истини и по-висшето щастие.

Сега може да кажете: „О, поредните празни думи.” Или „Сега страдам; може би в рая ще бъда щастлив. Казваш, че сега съм в ограничено съзнание; а когато съзнанието ми се пречисти ще бъда щастлив – но това е толкова далече!” Затова недейте да вярвате на обещания! Опитайте сами! Безплатно е, този процес е безплатен. И това не е шега, макар да седим тук в Дома на Хумора и Сатирата. Ако опитаме да приложим този процес на духовно себеосъзнаване, ще можем да се доближим до своята изначална идентичност на вечни, съзнателни и щастливи живи същества.

Нашата медитация, нашата молитва се опира на една много древна мантра. Мантрата е вид молитва за освобождение на съзнанието. Съществуват безброй много мантри, но има една специална, наречена маха-мантра, или „великата мантра на освобождението”. Тази мантра се състои от имената на Бога. Виждате, в „Гита” говори Кришна – Той е Върховният Бог. И думите в тази мантра са: Харе – това е божественото блаженство или енергията на любовта на Бога; след това Кришна – Кришна е Върховният Бог; и Рама – което е, да речем, щастието, което можете да почувствате ако сте свързани с Бога. И така, това е много древна мантра: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе/ Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе можете да я откриете на безброй места из Индия. Има храмове, където тази мантра се пее от петстотин години без прекъсване. Тя е съвсем пряк път за връзка с Бога.

 

[1] „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28



Leave a Reply