Sharanagati

“Почтителното обожание, вайдхи-бхакти, не е толкова великолепно, колкото спонтанната любов към Бога, избликнала от дълбините на сърцето. Чайтаня Махапрабху считал Рупа Госвами за най-подходящата личност, която да разпространи рагануга-бхакти.”[1]

Какво е вайдхи-бхакти? Към коя категория принадлежи? Съществуват различни видове, различни нива на бхакти; какъв тип е вайдхи? Дамодар?

Дамодар: Предписано предано служене.

Тиртха Махарадж: Правилно. Коя е санскритската дума за това?

Дамодар: Садхана.

Тиртха Махарадж: Садхана-бхакти, разбира се! Вайдхи-бхакти е садхана-бхакти. Ами рагануга? Рагануга проста практика ли е или от висш тип?

Дамодар: Висша.

Тиртха Махарадж: Хм. Към коя категория принадлежи? Това садхана-бхакти ли е или не?

Дамодар: Не.

Тиртха Махарадж: Не? O-o! Лабанга казва: “Спонтанна привързаност…?” без да довърши изречението. Съществуват две школи в бхакти: едната е садхана-бхакти, т.е. следване на принципите; а втората е спонтанната привързаност. Садхана-бхакти, следването на определени правила и предписания, има две подкатегории. Едната е вайдхи-садхана, което означава действително следване на дадени правила и предписания, а другата е рагануга-бхакти, където основният принцип е да се следва такава личност, която има рага. Това трябва да се разбере: че и вайдхи – следването на принципи, правила и забрани – и рагануга, следването на добрия пример, и двете категории спадат към садхана-бхакти. Разбира се, рагануга е от по-висш тип, но все още принадлежи към същата категория. А другият тип, който е по-висш и от по-висшия – това е рагатмика-бхакти. Това означава, че атман (душата) на този вид предано служене е рага, есенцията. Но това се среща много рядко и ние не бива да имитираме рагатмика-бхакти.

И така, ако някой иска да практикува рагатмика – забравете, не можете да практикувате рагатмика; но ако някой иска да практикува рагануга-бхакти без да е осъществил и да е следвал принципите, резултатът е пропадане. Ако захвърлите принципите преди да сте ги постигнали, това е пълен провал. Но ако не захвърлите принципите след като ги постигнали, това също е пълен провал. Във всички мистични школи се потвърждава, че след като постигнеш съвършенство, вече имаш различни задължения от процеса, който те е отвел до тази позиция.

Тук са споменати двете главни школи в бхакти – следване на принципите и следване на добрия пример, вайдхи и рагануга. Затова трябва да следваме правилата, а също и добрия пример, защото те ще ни отведат по-близо до постигането. Някой даде определение за садху-санга или за бхакти-процеса: той каза, че това не е просто компания на няколко човека, които спазват вегетарианска диета и вярват в прераждането – това е нещо повече. И защо садху-санга е нещо повече от просто компания на хора със стомашни проблеми? Отговорът е посветеността. Тя е, която въздига принципа. Защото преданоотдаденият е напълно посветен на Кришна. Само си спомнете онази история, когато преданоотдадената[2] белела банана, изхвърляйки плода и предлагайки кората. Това вайдхи ли е или рагануга? Това е бананануга. Бананатмика. Но ако вие готвите за муртите, моля ви, моля ви, когато белите бананите, използвайте бананите, а не корите.

Мисля, можем да се съгласим, ако направите диаграма на напредъка си, че на първите стъпки си мислите: “О, аз следвам дадени правила и предписания – това е голяма крачка”, но всъщност крачката е съвсем малка. На по-високите нива напредвате едва-едва, но от абсолютна гледна точка това е много висше.

И така, кое да изберем: садхана или садхана? Дамодар?

Дамодар: Това, което е по-близо до нас.

Тиртха Махарадж: Садхана, правилно. Кое е по-близо? Най-вероятно садхана-бхакти е по-близо до практикуващите. Защото повечето бхакти с трудности следват един съвсем ограничен набор от дадени правила и предписания. Какво да говорим за опасността от извършване на някаква спонтанна посветеност? Може би за вас сега това е теоретичен въпрос, но не забравяйте, че елементарните практики не се равняват на висшата цел.