Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Мнозина се опитват да постигнат духовно съвършенство посредством някакви аскетични практики. Обаче коя е най-великата аскеза? Не е да постиш когато на теб ти се иска; не е да си измисляш сам как да се самоизтезаваш. Най-великата аскетична практика е послушанието. Пробвали ли сте? Наистина е трудно, казвам ви. И още как! Защото тогава не вие сте тези, които решавате – именно затова е трудно.

Или пък се препоръчва да се поемат различни обети в духовния живот – например да мантрувате толкова и толкова от едикоя си мантра, да извършите толкова и толкова жертви, такъв и такъв брой приношения, да поканите толкова и толкова брамини, които да нахраните – мантра, тарпан, ягя, сева… сложно е. Обаче също така в шастрите е казано и, че ако по хубав, смирен начин служим на духовния учител, това ще достави много по-голяма радост на нашия Бог Шри Кришна, отколкото всички тези сложни ритуали. Кришна казва: „Аз съм по-удовлетворен ако служите на някой чист предан, отколкото ако се стремите да извършвате други видове духовни практики.” Затова трябва да сме много решителни и много посветени в това отношение. Това трябва да е нашият обет, нашият врата. Това е вратата към съвършенството.

Обаче какъв вид врата, обет? Прост, малък, лесен; или велик, грандиозен врата? Мисля, че се нуждаем от маха-врата! Съгласни ли сте? Да проверим ли какви са квалификациите за един кандидат за маха-врата? Не искам да ви обезсърчавам, а просто да ви дам информация. Значи сте съгласни с радостни лица. Това много ми харесва!

Баладев: То е преди четенето, Гурудев.

Свами Тиртха: Да видим как ще е после. „Маха-врата – това е специална функция и набор от качества в йога. И така, характерът на йоги, който е подходящ кандидат за такъв велик обет, е следният: необходимо е да практикува правилата на яма и нияма[1]; също асана и пранаяма; след това отдръпване – пратяхара; после концентрация – дхарана; сетне медитация – дхяна; и накрая духовно проникновение – самадхи.”[2] Знаем, че това са осемте принципа в йога, нали?

И така яма, или забраните, са следните: „Трябва да практикуваме ахимса, тоест ненасилие; също така истинност; трябва да уважаваме чуждите притежания; да сме сдържани във взаимоотношенията; и също не бива да сме зависими от другите” – да не приемаме твърде много от външни източници, да не ламтим за дарения или издръжка. Можем да кажем, че това са забраните; да видим какви са препоръките в духовния живот. „Трябва да практикуваме чистота; също така удовлетвореност; също и малко отреченост; освен това изучаване; и накрая – пълна и съвършена посветеност към Върховния Бог.”

Можем да кажем, че това са десетте божи заповеди на йога. Първата е ахимса – не убивайте другите! Това е елементарен принцип, но все пак трябва да се каже. И накрая достигайки до ишвара-пранидхана – пълната отдаденост към Всевишния. Доста дълъг път, а? Напоследък научната страна на психологията също се доближи до тези древни принципи. Например, сега има обучения по ненасилствена комуникация, нали? Много са популярни. Да се опреш на ахимса; но това не е научно постижение, а входната такса за коя да е духовна школа. Не съм добре информиран в психологията, вие знаете по-добре: има ли обучения, в които да се обяснява ишвара-пранидхана? Може да въведете нова школа. И така, това са десетте заповеди на йога и онези, които са решени да практикуват всичко това, са кандидати за маха-врата.

(следва продължение)

[1] Нравственият кодекс на йога

[2] Из „Йога Сутрите” на Патанджали