Sharanagati

Имаме една красива молитва, идваща от ваишнавските писания, и тя гласи: “Ом агяна-тимирандхася гянанджана-шалакая чакшур унмилитам йена тасмаи шри гураве намаха.” Ом означава „да”. Това е положително уверение, че целта, към която се стремим, съществува. Това е и молитва към духовния учител, като възклицание, защото той е дошъл с факела на знанието и е отворил очите ми. Невежеството се дължи на материалния живот – то е резултат от илюзията. Илюзия означава да приемаш нещо за друго и да не разпознаваш истинската му природа. Илюзията притежава тези две функции: да смесваме, объркваме нещата; и да не ги разбираме. Духовният учител ни помага да проумеем истинския смисъл на нещата, истинската им стойност. Казва се, че е голямо щастие да имаме закрилник, да имаме учител, защото той ще ни помага да научаваме все повече и повече за себе си, за божественото и за света.

Да си преданоотдаден е изключително уникален шанс в живота; защото в противен случай би живял съвсем нормално и обикновено. Ала по този начин животът ти ще е вълнуващ и изпълнен с неочаквани обрати, с божествени преживявания. И зависи единствено от нас как ще осъществим този шанс. Затова трябва винаги да се стремим да оползотворяваме по най-добрия начин онова, което ни е дадено. Тъй като Кришна идва на помощ на онези, които са Му се отдали, това е възможност винаги да бъдем с Него. Така че шансът в живота на преданоотдадения е, че той е изгубил себе си за себе си. Той вече не живее за себе си, живее за Бог. По този начин вие ставате представители, започвате да представяте линията на своите учители и самия Бог. Това е едновременно отговорно и славно. Защото когато хората ви срещат, те ще разбират и виждат Кришна и гуру според вас. Затова всички ние трябва да сме добри представители на своите учители.

Един истински учител трябва да принадлежи към последователност. Вие всички принадлежите към някаква линия, например семейно потекло, националност, към някаква научна линия на своите учители. Но коя е духовната ни линия? Шрила Прабхупада казва, че посланието на Кришна може да бъде предадено посредством такава последователност, която произтича от самия Кришна. Това е съвсем логично: ако линията идва от Господ, тогава най-вероятно и предаденото послание ще касае Него. И ако сме свързани с такава линия, ще можем да имаме досег с Върховния Бог.

Казва се, че пътят, който изминаваш преди да срещнеш Шри Гуру е много по-дълъг от този, който трябва да извървиш от Гуру до Кришна. Защо? Защото те са заедно! Една част от антуража на Кришна са кравите. Но има и друг антураж – това е ваишнавата. А въплъщението на ваишнавския принцип е чистият бхакта, или духовния учител. И така, ако най-напред до вас достига облакът прах, вдигнат от Кришна, след това идват кравите, сетне получавате Неговия даршан, тогава кой идва след Кришна? Точно както идва последователността на дните, които честваме: най-напред е Кришна, след Него чистият преданоотдаден; най-напред източникът на енергията, после самата енергия; първо Бог, а сетне Неговият слуга. Много е поучително по какъв начин са подредени тези дни[1]. Винаги трябва да правим това, винаги така да тичаме: “ами то кангала кришна кришна боли…[2]” – да тичаме след Бога.