Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Людете имат различни разбирания за гуру. В повечето случаи желаем да се наслаждаваме на закрилата му. И често забравяме да платим цената – така да се каже – да дадем нещо в замяна. Но това е напълно нормално: докато сме все още деца в духовния живот ние знаем само да искаме, искаме, искаме. Но с примера си гуру ни учи как да даваме, даваме, даваме. И истинският гуру не изисква служене към себе си. Истинският гуру никога не казва: „Обожавай ме, служи ми.” Той винаги казва: „Обожавай Бога и служи на преданите.” А в нашата духовна традиция позицията ни е дас или даси, слуги. Това означава че всеки е по-нависоко от нас. Затова нека бъдем почтителни и смирени към всички.
Нима можем да обясник как гуру се появява в живота ни? Не мисля, че бихме могли. Той е като светкавица – идва и донася светлината. Онова което е било толкова трудно и мрачно досега, изведнъж става очевидно и съвсем лесно. Защо? Нима гуру прави някакви чудеса с нас? Нима е магьосник, който ни омайва с мантри? Е да, има и някакви мантри… Но магията е на друго ниво. Гуру има силата да извади магията от нас. Той сякаш ни катализира. Защото основното нещо е в ученика, във възприемането на ученика. Гуру има какво да даде. Но ученикът трябва да е готов да го приеме. И ако сте готови да приемате, тогава започват да стават чудесата. Понякога разпознаването на гуру става много бързо, друг път отнема известно време – но когато и да се случи, щастието започва в живота ни.
Какво казвате когато се отдавате: „Аз съм твой вечен слуга.” Не временен слуга. Днес да, утре – може би… Не, аз съм твой вечен слуга. Вечен значи „от днес насетне. Ще те следвам завинаги.” Това също е едно усещане за вечност.
И както сме говорили, ученикът винаги може да каже „не”. Но гуру никога не може да каже „не”. Защото той представя божествената милост. Как може милостта да ви каже „не”?! Милостта не може да каже „не”! Милостта може да каже единствено „да”! Вие също трябва да сте милостиви към своите духовни учители. Вие също трябва да им казвате „да”.
Специалната сила на предания е в неговата отдаденост. И сме такива щастливци ако има на кого да се отдадем. Какво е чувството на предания, когато се отдава: „О! Сега вече имам дом! Имам закрила! Имам учител!” Това е фантастично усещане! „Търсех приятели, а срещнах своите братя и сестри! Търсех Бога, а намерих любовта! Живеех в тъмнина, но някой с благ огън ме осветли!”
Отдадете ли се ще полетите! Опитайте! Няма да вървите – ще тичате! Няма да плувате – ще хвърчите! Не просто ще живеете, а ще постигнете съществуването. Няма да сте просто щастливи, но ще ликувате. Затова връзката с гуру е толкова специална. По негова милост ще се сдобиете с крилете си. Гуру не иска да ви натика в калта. Той иска да ви накара да полетите. Иска да дари криле на душата ви.
Друг живот е, срещнете ли духовния си учител. Измеренията започват да се променят. Времето не преминава, а долавяте вечността. Пространството се преоформя, губи първоначалната си форма. В присъствието на Шри Гуру усещате много специални чувства. Около него витае божествена атмосфера, тъй като той представя духовното небе.
Когато се опитвах да се присъединя към бхактите, моите духовни братя бяха толкова великодушни, че успяха да ми организират среща с бъдещия ми духовен учител. Внезапно бял ангел влезе в стаята ми. Толкова беше явно какво трябва да правя оттук нататък. Той ме попита: „Как върви превода?” „Бавно” отвърнах. А той рече: „Това не е добре, трябва бързо.” И от същия този миг нещата започнаха да се случват. Така че внимавайте! Ако не искате да танцувате – недейте да се срещате с духовни учители. Защото те искат да танцуват. И си търсят партньори за този танц. Затова ако не ви се танцува…
Но разбира се, ние всички сме готови да танцуваме. Защото сърцата и душите винаги се усмихват, пеят и танцуват. И присъствието на Шри Гуру, присъствието на Гурудев е много сладко и същевременно много изпълващо. Но истинката му значимост уви можем да оценим в неговото отсъствие. Затова бих препоръчал на всички: правете нещата докато сте способни да ги правите. Не губете и миг! Каквото и служене да можете да свършите утре – свършете го днес! Недейте да пропускате възможността. Животът в преданост не е даденост. Няма гаранция, че утре ще можете да правите същото. Затова трябва да го направим днес.
И да ни липсва или да сме разделени от духовния си учител – това е най-голямото нещастие за ученика. Въпреки това аз се чуствам много щастлив. Защото след напускането си, духовният учител се завръща при ученика. Завръща се в много специален облик; завръща се като ученик. Размножава се и се завръща като множество ученици. Затова едното ми око плаче, а другото се усмихва. Защото учителят ми си замина, но вие дойдохте. И аз се опитвам да му служа чрез вас. Така че вие сте мои духовни учители. Затова когато някой ме запита: „Колко ученици имаш?” аз винаги отвръщам: „Нямам.” Аз нямам ученици. Имам само учители, на които да служа.
Не знам дали ще се съгласите или не, но моля ви, помислете! Кое е по-добре – да ръководиш или да служиш? Разсъдете сами.


Leave a Reply