Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 сутрин, София)

Ние си носим нашия материално обусловен ум. Възможно е да проектираме материалния си опит върху божествените истини. Това е грешка. Много пъти Гурудев ни учеше и на това – не с думи, а с действия. Често когато имахме дискусия ние излизахме с разни предложения и решения. В повечето случаи той ги отхвърляше и предлагаше своя версия, която даваше напълно зашеметяващо решение, понякога 108% противоречащо на цялото ни разбиране. То изглеждаше толкова нелогично и безполезно, че повечето пъти искахме да се възпротивим, обаче знаехме, че е безсмислено. И след това се оказваше, че е бил прав. Тогава осъзнавах, че нашето ниво на разбиране е малко по-различно.
Така че се нуждаем от фина настройка, от полиране на своето разбиране – при това не става дума просто за интелектуално разбиране. Животът в преданост не е някаква интелектуална енигма, а по-скоро емоционална тайна. Нужен ни е един по-дълбок, по-различен вид разбиране, и това е сърдечната интелигентност. Ако обичате Кришна, ще разбирате повече. Затова Шрила Прабхупада казва: „Просто опитайте да обичате Кришна”. Не е нужно всичко това да се преусложнява. Защото ако обичаш някого, той по естествен начин е част от живота ти. Или, ако имаме по-голям късмет, ние ставаме част от неговия живот.
А какво е състоянието на нашия ум? Макар да не обичам да говоря на тази тема, понеже е много лесно да се дразнят хората с нея, но обичайно какво е състоянието на ума ни? Той е пълен с боклук. Насъбрали сме и сме натрупали толкова много неща там, повечето от които са безполезни. И не става въпрос само за натрупана информация, но и за емоционалната утайка, която таим. Когато си правите кафе, изхвърляте утайката, нали? Тя не се пие. А нашият ум е пълен с такава утайка. Отминали впечатления, страдания, лоши навици; провалил си се, спечелил си, страхувал си се, надявал си се, мечтал си, най-често напусто… Това е което наричам покварено състояние на ума, пълен с такива емоционални утайки. Плюс проблемите, които имате. „Какво ще стане утре? Дали копнежите ми ще се осъществят? Парите идват и си отиват, но в моя случай повече си отиват.“ Умът ни е пълен с тревоги, нали? Къде е покоят на ума? Единствено утайка. И ако я разбъркате лекичко, цялата тиня ще излезе на повърхността, скъпи мои! Кавгаджийство и какви ли не други боклуци. Какво да правим тогава?
Живеех в Нандафалва. Веднъж беше прекрасен горещ летен ден. А знаете, понякога в горещите летни дни извива буря. Така и стана. Бях в градината, копаех. Изведнъж вдигнах поглед и видях да се задава невероятно огромен облак – грамаден като презокеански кораб. Наистина такова беше чувството. Не виждах върха му, той просто връхлиташе върху мен. Казах си: „О, много хубаво. Нека се подложим на този опит. Красиво преживяване е да застанеш лице в лице с бурята. Понеже сме бхакти, нали? С духовната си мощ ще надмогнем силите на природата.“ Той приближаваше ли приближаваше…. Издръжливостта ми беше предизвикана и същевременно леко разколебана. Понеже беше горещо, бях без риза и очаквах преживяването. Първо дойде вятърът. Беше толкова силен, че почти ме събори. Зад мен имаше ограда, та се хванах за нея. Обаче после дойде дъждът. Беше като камшици – толкова мощен и толкова смазващ, че трябваше да се скрия зад тази ограда, иначе нямаше как да се защитя. Тогава се наложи да преосмисля устойчивостта си. И макар все още да вярвам в силата на духа, вече се старая повече да уважавам силите на природата. Защото преди да връхлети вятърът ми дойде наум един стих от „Гита“, в който Арджуна казва: „О, по-лесно е да се спре вятърът, отколкото да се успокои умът”[1]. И нали вече съм постигнал покоя на ума, нека сега да спра вятъра. Е, провалих се. А вие постигнали ли сте покой на ума?
Но трябва да има начин да контролираме своя ум, да махнем боклука, да изхвърлим утайката. Да го пречистим. Мисля, че много убедително преживяваме това, когато възпяваме светите имена. Ако съумеете да се посветите на тази практика, усещате как сметта се премахва. Тогава нещо друго изпълва ума ви до самия ръб. Всички проблеми, които имате, всички предишни страдания, всички страхове за бъдещето просто изчезват, стопяват се във вълните на божествената вибрация. Препоръчва се да изпитваме това чувство докато повтаряме джапа индивидуално. И понякога вие го чувствате, по-често не. Но когато се съберем заедно, тогава можем да го усетим много дълбоко.

(следва продължение)

1,  „Бхагавад Гита“ 6.34