Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




foundation

джая джая шри кришна чайтаня нитянанда

джай адвейтачандра джая гоура бхакта вринда[1]

„Чистият предан не бива да таи никакво друго желание, освен да служи на Кришна. Не бива да поднася обожание на полубоговете, нито на светските личности. Не бива да развива изкуствено знание, в което липсва осъзнатост за Кришна, и не бива да се занимава с нищо друго, освен с дейности в Кришна съзнание. Той трябва да заема всичките си пречистени сетива в служене на Бога. Такова е благоприятното извършване на дейности в съзнание за Кришна.[2]

И така, стихът казва: аня-ванча. Ванча е „желание”. Аня-ванча – „друго желание”, тоест да няма друго желание. Аня-пуджа – или друго обожание, или гяна, или карма – трябва да бъдат прекратени. Това изискване тук е като дефиниция. Защото предишният стих дава правилното определение за бхакти. Това е цитат от „Бхакти Расамрита Синдху”(1.1.11): анябхилашиташуням гянакармадйанавритам анукулйена кришнанушиланам бхактир уттама „Първокласно предано служене означава: човек трябва да е без всякакви материални желания, без знание придобито чрез монистична философия и без дейности привързани към плодовете. Тогава преданият трябва постоянно и благосклонно да служи на Кришна, според както Кришна желае.”[3] И така, позитивното култивиране е много важно. Затова и този стих, който прочетохме сега, казва: “Никакви други желания, никакви други занимания. Никаква гяна, никаква карма, никаква тапася – нищо друго освен предано служене.”

Звучи малко фундамендалистично, нали? Обикновено ни се нрави да слушаме много меки послания: „О, можеш да правиш каквото си искаш – това е най-доброто.” Такава е популярната религия в наши дни. Веднъж един свами дошъл в една зала. Публиката го очаквала нетърпеливо, всички били развълнувани и накрая свамиджи пристигнал. Излязъл на сцената и всички просто се вцепенили. Тогава той казал: „Вие сте толкова велики! Какво бих могъл да ви кажа?” Всички избухнали във възхитени аплодисменти: “Да! Да!” и свамиджи си слязъл от сцената. Така че това е популярната религия в днешно време – можеш да правиш каквото си щеш. Съгласни ли сте с това? Аз не бих се съгласил. Чувал съм следното от един будист: „Не е нужно да правиш нищо, просто кажи, че си будист, и си будист.” Горкият Буда, притесняват го във всичките му ступи. Ако такова е глупавото поведение: „просто се наречи „будист” и не е нужно да следваш никакви принципи” – това е просто безсмислица. То е същото като „Добре, няма нужда да следваш никакви принципи, Исус вече умря за тебе на кръста, така че можеш да продължаваш с греховете си.”

Затова недейте да се самозалъгвате, понякога трябва да бъдем фундаменталисти. Защото фундаменталист означава, че имаш основа на начина си на мислене, на своя живот. Така че в крайна сметка, ако стигнем до нивото на душата, не съществува друго занимание от това да бъдем свързани и позитивно да култивираме божествено служене. Защо? Защото ние търсим онази същина, която като познаем, ще знаем всичко, която като постигнем, сме постигнали всичко. И ако знаете източника, ще знаете и последствията. Ако познавате последствията, не е сигурно, че ще познавате и източника, първопричината. Ала познаваме ли източника, ще знаем на практика всичко за последствията.

Например, ако разгледате общността на учениците – можете ли да разберете какъв е учителят? Или да го кажем по друг начин: ако познавате учителя, ще разберете ли какви са учениците? Виждате ли, сложно е. Ако познавате Кришна, ще знаете всичко – ще разберете духовното небе, ще разберете материалния свят, ще разберете и всички живи същества. Но ако знаете всичко за последствията, не е сигурно, че ще можете да проследите произхода. В „Шримад Бхагаватам” се казва, че ако сте способни да изброите колко песъчинки има на брега на океана, дори тогава няма да можете да измерите богатството на Кришна, на Бога. Но ако познавате началната точка, тогава всичко, което се проявява по-късно е включено в крайната причина на съществуването. Затова нека търсим онова, което познаем ли, ще знаем всичко, и това е Бог. Именно по тази причина този стих е уместен. Не бива да имаме никакви други желания. Не бива да имаме никакви други занимания.

При все това, ние имаме толкова много различни занимания. Тази лекция е в понеделник сутрин и всеки трябва да хуква по делата си. Аз също. Така че, някой ще ни ангажира – или мая, или Господарят на мая. Решете.

Но това благоприятно култивиране е много важно. И също сарвендрия – с всичките си способности, с всичките си сетива, с всичко свое трябва да сте увлечени в служене.

Еишуддха-бхакти’ — иха хаитепремахая панчаратре, бхагавате еи лакшана кая„Такива дейности се наричат шуддха-бхакти, чисто предано служене. Ако някой отдава такова чисто предано служене, той с течение на времето развива своята изначална любов към Кришна. Във ведическата литература като „Панчаратра” и „Шримад Бхагаватам” са описани тези симптоми.”[4]

Затова трябва да изучаваме писанията – за да разберем какви са симптомите и какво да правим. И тогава каквото добро послание сме получили, трябва да го култивираме много позитивно, стремейки се да влагаме все повече и повече от своята енергия в божествено служене. Това е начинът да променим съдбата си. Това е начинът да заменим хоризонталните линии на челото си с вертикални и да се свържем с източника.

И така, какво е посланието на днешните стихове? Да сме фундаменталисти или да имаме основа?

[1] „Вечна слава на Бог Чайтаня Махапрабху и на Бог Нитянанда! Вечна слава на Адвейта Прабху и на преданите на Бог Чайтаня, начело с Шриваса!” „Чайтаня Чаритамрита”, Ади Лила 10.2 – Свами Тиртха винаги пее тази мантра преди началото на своите лекции върху „Чайтаня Чаритамрита”.

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.168

[3] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила,  19.167

[4] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.169



Leave a Reply