Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък)

Свами Тиртха: Какви други видове гуру имате?

Парамананда: Самаста-гуру.

Свами Тиртха: Много добре! Какво е самаста?

Парамананда: Целокупната парампара.

Свами Тиртха: Да. Самаста-гуру са всички учители заедно. Това означава, че служейки на своя учител, служим на всички учители. Призовавайки вниманието на своя учител, призоваваме вниманието на всички предходни учители. Гуру е доброжелател, а ние имаме толкова много доброжелатели. Това е много хубаво чувство, усещаме се много защитени. Това е аспектът самаста-гуру – всички предишни ачарии, доброжелатели и светци работят за нас, молят се за нас. Какъв гуру още има?

Отговор: Негативният гуру. Който ни дава пример какво да не правим.

Свами Тиртха: Много добре! Веднъж разговарях с един суфи учител и той каза: „Ако срещнеш дервиш менте, търси, защото трябва да има и истински”. А след това добави: „Виждал ли си някога фалшива 75 доларова банкнота? Не, защото не съществува оригинална 75 доларова банкнота. Но може да се натъкнеш на фалшива 100 доларова банкнота, защото има и оригинална 100 доларова банкнота.” Това означава, че ако срещнеш фалшив, негативен учител – търси! Трябва да има и истински! Защото се казва, че дори от неистинския учител, от негативния гуру можем да научим много – за самите себе си. Много добре! Кой още?

Парамананда: Раса-гуру?

Свами Тиртха: Най-сетне! Раса-гуру – който ни въвежда в божественото настроение на обожание, на връзка, на принос. Мисля, че сме обсъждали тази тема, но е добре да споменем, че Бхактивинода Тхакура е написал новела за духовния път, „Джайва Дхарма” – „Дългът на човешките същества”. Там практикуващите са изпратени при свят възвишен учител. Те са ученици на един учител, но той ги изпраща при друг, за да се консултират по темите за раса. Отиват при светия учител и той ги пита: „Защо сте дошли?” „Бихме искали да си изясним каква е нашата раса.” Учителят казва: „Много добре. Какви са вашите чувства?” и единият отговаря: „Ами, аз се чувствам много привлечен към пауните във Вриндавана. Бих бил много щастлив и удовлетворен с такава позиция – да съм паун във Вриндавана.” Учителят казва: „Много хубаво, синко! Продължавай!” И така, расик ачарията ще ни въведе в някоя раса, в някакъв специфичен тип служене. Да не би да очаквахте нещо друго? Мисля, че това е достатъчно висше.

Мисля, че тук трябва да спрем нашето търсене на още и още гуру. Всъщност, като встъпите там ще срещате единствено гуру. Защото кой е гуру? Този, когото можем да следваме. Който е по-напред от нас. Който служи по-добре, който знае по-добре. Не че знае по-добре, но служи по-добре, чувства по-добре. Именно затова го следваме и го приемаме за авторитет. А в духовното небе всеки е по-възвишен от нас, защото ние сме новодошли. От материална гледна точка можем да си речем: „О, да съм последен не е много добре. Защото всички останали са преди мен.” Но казвам ви, много е хубаво, защото тогава всеки ще се отнася с вас като с най-мъничките, най-младите братя и сестри. Най-нежните грижи и внимание ще дойдат към вас. И всъщност това е нашата философия. Това е нашата цел – да станем най-последните. Но сега виждате колко славно е да си най-последен. Защото всеки се стреми да ви обръща внимание.

И тази глава приключва така: “Понякога началният учител може да има ученик, който е необикновено учен. Спомням си един случай от ученическите си години, когато в час по история трябваше да четем за известния политик Едмънд Бърки и данъчните закони, приети от Парламента по времето на Американката Гражданска Война. Било така, че служенето му било толкова оценено, че той бил удостоен с титлата „лорд”, а за да го направят лорд, баща му и дядо му също трябвало да станат лордове. Титлата „лорд” се спуска отгоре надолу, но в този случай се издигнала отдолу нагоре! На внука първи било дадено признанието „лорд”, а след това на бащата и на дядото. Внукът първи получил титлата заради способностите си. Така че може да се случи поради предходно стечение на обстоятелствата, по-малко квалифициран човек да даде начален тласък на друг, който е по-квалифициран, а в замяна той по-късно да му помогне. По такъв начин гуру учи на божествено съзнание различни хора на различни места. Човек може да получи помощ от различни места.”[1]

(следва продължение)

[1] „Златната стълба”, Гл.2 Вселенският ум, абсолютната подкрепа, от Шрила Шридхара Махарадж