Sharanagati

Вероятно досега сте се сдобили с голяма опитност, натрупали сте много преживявания. Затова казвам: вече е време за практикуване. Разбира се да практикуваме винаги означава да подновяваме знанията си, да навлизаме все по-надълбоко в темите, да обмисляме – и не просто да обмисляме, но и да ОБОЖАВАМЕ идеите, до които искаме да се докоснем. Но за да навлезем по-навътре в Бхакти най-правилният начин е да следваме добрия пример. Затова нека продължим да четем от „Чайтанйа Чаритамрита”.

Не забравяйте каква идея имаше Санатан Госвами: „О, тялото ми е инфектирано и е непригодно за служене – по-добре да го захвърля под колелата на колесницата на Джаганнатх и по такъв начин да приключа с него.” Това си е един вид самоубийство, нали? Но коя е основната причина хората да си вземат живота? Обикновено някакъв провал, някаква любовна история. Людете полудяват от такива дреболии и искат да захвърлят телата си, защото считат, че само им създават проблеми и искат да се отърват от проблемите. Което е глупава идея, понеже ако извършиш насилие, трябва да бъдеш наказан, независимо дали става дума за насилие над някой друг или над себе си, все едно е. И вместо да потушите проблема, само ще го разгорите.

В повечето случаи в материалната сфера хората имат съвсем простички материални причини да стигнат до това решение. Но каква била идеята на Санатан Госвами? „Тялото ми е безполезно за служене на Господа, затова по-добре да се отърва от него.” Можем ли да приемем това за телесно съзнание?! Смятам че не. Та такава била идеята му; и макар да се държал като че нямал никакво подобно намерение, все пак именно това се таяло в сърцето му. И тогава ни в клин, ни в ръкав Чайтанйа Махапрабху подхванал:

„Скъпи ми Санатан, – рекъл Той – да можех да постигна Кришна, извършвайки самоубийство, със сигурност бих изоставил милиони пъти тялото си без миг колебание.” Той като че прочел сърцето му – докато приемали прасадам небрежно споменал: „Знаеш ли, Санатан, няма как да стане чрез самоубийство…” Сякаш гледал право в сърцето му. „Знай, че човек не може да постигне Кришна просто като изостави тялото си.” Това е много съществено наставление. Значи, не е достатъчно да умрем. Трябва да ЖИВЕЕМ за Кришна! Ако просто изоставим тялото си сме за никъде. „Кришна може да бъде достигнат единствено чрез предано служене. Няма друг начин да се иде при него. Действия като самоубийството са повлияни от невежеството. А когато е в невежество или страст, човек не може наистина да разбере кой е Кришна. Докато не започне да извършва предано служене, той не може да пробуди спящата си любов към Кришна. А няма друг начин Той да бъде постигнат освен чрез пробуждане на тази спяща любов.”