Sharanagati

Въпрос на Дамодар: Когато дойде новата година, отидох при баща ми и му казах няколко официални благопожелания за здраве и дълъг живот, а баща ми ме прекъсна и ми каза: “Нека поне да не сме черногледи тая година!” Така често се случва – не само отвън, но и вътрешно – да виждаш само лошите неща и дори мантруването и молитвите не помагат, толкова си тъжен, че не помагат. Какво трябва да се направи?

Тиртха Махарадж: Мантрувай повече!

Дамодар: Мантруване в комбинация с какво? Защото това е много общ отговор.

Тиртха Махарадж: Сълзи. Това е малката подправка. Обаче не знам, не разбирам този проблем, защото вие, българите, сте щастлив народ. Вие сте големи оптимисти. Изключителни оптимисти в сравнение с унгарците, скъпи мои!

Парамананда: Всъщност, Гурудев, преди няколко седмици Мичиганският университет излезе със становището, че България е най-тъжната нация на планетата.

Тиртха Махарадж: Неее! Аз виждам само усмихнати лица наоколо. Просто погледнете тези хора…стига, това не е вярно!

Хари Лила: Това е, защото сме като Ваши огледала.

Тиртха Махарадж: Не, аз съм ваше огледало.

Дамодар: Има една добавка в това университетско изследване – тъжни сме заради недостига на материални средства.

Тиртха Махарадж: Забравете това! Бездруго ще ги изгубите. Какво е казал Исус: “Недейте да събирате отвън онова, което ръждата и молецът ще изядат, но събирайте в сърцата си.” Ако трупаме каквото и да било материално, ще го изгубим. Как беше пророчеството за смъртта на Александър Велики, помните ли?

Манохари: Когато небето стане златно, а земята синя.

Тиртха Махарадж: Да. Обикновено това никога не се случва, нали. Обаче веднъж той бил в несвяст и го отнесли в една палатка за възстановяване, където подът бил покрит със син килим, а куполът над него бил златист. И когато той дошъл на себе си, си казал: ”О, отгоре златно, отдолу синьо – смъртта наближава”. Тогава решил: “Трябва да бъда сложен в ковчега с покрито тяло и с протегнати навън ръце. За да се знае, че макар за тринадесет години да завладях практически целия познат свят, въпреки това си отивам оттук с празни ръце.”

По онова време не е съществувал Мичиганският университет, но посланието било същото: “Недейте да трупате, ще го изгубите.” Дори и Мичиганският университет ще се затрие. Но хищните птици ще си седят по дърветата край пътищата. Нас няма да ни има, но те ще са тук. Хората казват: „Времето отминава.” Но времето се надсмива и казва: „Хората отминават.” Защо тогава правим такъв голям въпрос от това дали притежаваме едно или друго? А вътрешното щастие никога не се губи. И вие определено не сте песимисти като нация. Тази страна е толкова благословена! Винаги, когато идвам тук, вали дъжд или сняг – благословиите идват. Тази страна е благословена, аз просто го виждам!

Дамодар: Преди Вие да дойдете времето беше много лошо. Моето наблюдение е, че и двадесет пъти да дойдете, времето се оправя. Не знам дали Гурудев си избира да дойде когато времето се оправя или времето се оправя когато Гурудев идва.

Тиртха Махарадж: Знаете ли, природата е като тайна книга на Бога, Той е готов да общува с нас. Изпраща ни послания тук и там – малко гръмотевици, малко светкавици или пък хубаво време. Той праща тези знаци, но ние трябва да ги разшифроваме. Освен това Той действа чрез човешките същества и останалите създания. Трябва да имаме тази система за декодиране и ще разберем посланието. Но посланието на Махапрабху било: “Изучавайте „Бхагаватам”, възпявайте светите имена и общувайте с преданите.” Ако следваме тези принципи, ще имаме солидна основа, шастрична, теоретична основа, идваща от писанията. Ще имаме шанс и за лично мистично откровение чрез мантруването на светите имена, а ще имаме и практическата възможност да служим на останалите, да им помагаме и да се учим от тях – тоест ще намерим духовни съратници. И може Махапрабху да плаче заради раздялата, но ако ние следваме Неговите напътствия, тогава ще можем да се усмихваме с надежда. Вчера онзи млад човек казваше: “Надежда ли? Не! Вяра? Не, свършено е. Тя вече е мъртва!” Защо? Защото той още не е чул за Махапрабху – че надежда има.