Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)
Въпрос на Ядунатх: Духовният ни учител ни обича и тази обич ни води все по-близо до истинската ни идентичност. Нашата визия за него е различна. Любовта ни е детинска или дори като на домашен любимец. Как можем да развием своята любов, да я накараме да израсне – истинската ни любов към духовния учител?
Свами Тиртха: Поливайте семената. Повтаряйки мантрите си поливаме семената на предаността. И ако нашата бхакти-лата (растението на предаността) расте, от само себе си ще роди различни плодове.
Преданите на Чайтаня Махапрабху били толкова умели, толкова чувствителни да доловят настроението и емоциите на Чайтаня Махапрабху, че винаги можели да Му прочетат подходящите шлоки от различните писания. Понякога за да разпалят Неговия огън, друг път за да успокоят емоционалните вълни в сърцето Му. Но ако искаме да приложим този пример в служенето към духовния си учител, трябва да разбираме неговото настроение. Трябва да се доближим.
Има много фини съставки, които разпалват или пък уталожват настроението. Например, гопите донасят различни елементи за служенето на Кришна. Понякога носят камфор, друг път благоухания или много скъпи ароматни масла и всъщност всички тези различни съставки помагат да се увеличи вкусът, да се усили споменът, да се разпали огънят или да се успокоят вълните.
По същия начин, ние всички разполагаме с някои съставки в ръцете си. Трябва да използваме всички тези „съставки” – всички способности, които въобще имаме в живота си – в стремеж да служим на целта на учителя, в духа на служенето му. Но ако не знаем как да направим това, понеже не сме толкова чувствителни и не можем да разберем какво той харесва, има един съвсем прост метод, който беше описан от Шрила Рупа Госвами – запитване. Попитайте: „Свамиджи, какво ти харесва? Как бих могъл да ти служа? От какво имаш нужда?” Обаче знаете, един истински отдаден не се нуждае от нищо. Така че на такъв директен въпрос: „От какво имаш нужда?” той ще отвърне: „Имам си всичко, благодаря ти! Нямам нужда от нищо.” Затова трябва да сме внимателни как питаме.
А понякога дори съвсем пряка инструкция е много трудна за разбиране. Ако мога да дам един пример за това; мисля, че съм ви разказвал много пъти историята, но тя е толкова класическа, че си заслужава да бъде повторена. Веднъж Гурудев помолил един от своите ученици: „Би ли ми донесъл чаша вода?” И той започнал да си мисли: „Чаша вода? Такова просто нещо за моя толкова извисен учител? Не, това не е достатъчно. Не е достатъчно добро служене. По-добре да му донеса някаква друга течност. И коя е най-добрата течност? Научил съм на лекциите, че най-добрата течност е млякото.” Така и сторил. Занесъл чаша мляко на Гурудев. И знаете, човек очаква духовният учител да е много доволен от служенето му. „Гурудев, ти си толкова велик и аз ти донесох най-великата течност!” Но какво станало? Гурудев много се ядосал. „Глупчо, какво ми носиш? Искам просто да си сложа тилак – защо ми е това мляко?”
Така че понякога дори преките инструкции са много трудни за разбиране. Въпреки това трябва да питаме. Това беше петият принцип – да запитваме: „Как мога да развия своята преданост?”