Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




sugarcane

Въпрос на Драги: Бихте ли ни казали нещо моля за различните раси и по-специално за интимната любов в раздяла?

Свами Тиртха: Раса си е раса, независимо от различните категории, защото каквато и да е личната ви връзка с Върховния, тя е напълно удовлетворяваща за вас. И раса не винаги е хармонично чувство. Както тук, виждате, че Джагадананда имал доста пламенен темперамент. Искал да наложи служенето си на Махапрабху: „Моля приеми това масло! Приеми това масло!” Обаче Махапрабху е много резервиран и го отхвърлил. Тогава Джагадананда се почувствал толкова оскърбен, че даже отричал: “Не, не, не. Не съм донасял никакво масло. Не съм аз.” И в крайна сметка счупил делвата. Така че това е като кавга, обаче основаваща се на настроение на служене, основаваща се на обич.

По същия начин и в нашите човешки взаимоотношения ние понякога се караме. Но ако се карате заради материалните си недостатъци, това няма да донесе никаква раса на вашия партньор. Обаче ако свадата ни е част от преданото служене, ако това е любящото ни приношение в лотосовите нозе на нашия Бог и ако правим бхактите край нас щастливи, трябва да се вгледате в лицата на околните. Ако те са блажени, значи разбират целта ви, ала ако не са, прекратете тази практика.

Темата за раса е като да сгъстяваш сироп от захарна тръстика. Ако смачкате захарната тръстика, ще излезе сладък сок. Той е много вкусен сам по себе си. Когато го сложите на огъня и започнете да го варите, става по-кондензиран. А ако по-късно от тази кондензирана есенция направите захарни бонбони, например, тогава е дори още по-вкусно. Това са различните степени в раса – дори първата е много сладка, ала ако я сгъстявате още и още, става все по-удовлетворяваща. И великите светци казват, че интимната любов е много, много силно кондензирана същина на тази раса на божествената обич. А ако добавите, да речем, плодова есенция към тази сгъстена захар, тогава тя става като захарен бонбон с някакъв специфичен вкус. Не просто сладък, но например с няколко горчиви нотки, или с нещо леко киселичко – просто за да се разгърне още повече сладкият вкус, да стане още по-вкусно.

По същия начин и взаимоотношенията с Върховния Бог се основават на такава интензивност на чувствата. А да се отнасяш към Бога като към любим се смята за най-интензивното чувство. Пък ако добавим и вкусът на раздялата, тогава е и още по-сладостно.

Но раса е много дълбока и много обширна тема, така че сега едва се докосваме до нея с няколко думи.

 



Leave a Reply