Sharanagati

Тиртха Махарадж: Ти беше сънувал нещо, спомняш ли си? Как беше? За голямата птица?

Уттамашлока: Бяхме с брахмачарите в съня ми в моето старо училище, в гимнастическия салон. Там бяха Прананатх, Джаганатх, а също и Ишвара. Не знам защо внезапно всички умряхме на място. Обаче все още присъствахме там във фините си тела, като призраци. Всички щяха да заминават за духовния свят, освен мен. И другите ме питаха: “Как така ти не идваш с нас?” Помня, че Прананатх най-много ме разпитваше: “Ти винаги си бил на същото място, където и ние; винаги си правил същото, което и ние – как така няма да дойдеш?!” А аз му отвърнах: “Може да съм бил на същото място като вас, може да съм правил нещата, които и вие правехте, но това да не е докосвало сърцето ми.” После наведох глава и си помислих: “Такава ми е съдбата.” И се появи една голяма птица – огромна като орел, който яде маймуни – толкова грамаден орел! Сетне ме сграбчи с ноктите си за раменете и ме отнесе към ада. Това е всичко.

Рамвиджай: И сега си тук, а?

Тиртха Махарадж: Аз мисля, че това трябва да е бил Гаруда. И нали разбирате, понеже е толкова голям, на него му е било много трудно да направи завоя, затова го е взел през ада за небесата.

Но както и да е, тази история ми разказва за важността на чувствата. Можем формално да изпълняваме всичко перфектно, ала не вложим ли сърцето си, няма да има никакъв истински ефект. Ако обаче вложите сърцето си, ще имате големи проблеми. Както сме говорили за Бог Исус. Той бил дотолкова готов да пожертва себе си, да покаже слабостта си, че по тази причина е бил убит. Ако сте готови да разкриете слабостта си, ако сте готови да дадете сърцето си – защото ако дадете сърцето си вие се отваряте, разкривате всички слабости, които имате – тогава много пъти ще бъдете разпъвани на кръст. Някой ми каза: „Лесно им е на кшатриите, понеже умират само веднъж. Обаче брамините умират безброй пъти.” Което е добра реализация. Трябва да станете брамини! Минимум! Да умирате безброй много пъти за самите себе си и да се раждате отново и отново на все по-висше ниво на съзнание. Раждането е щастие. Е, нашите шастри понякога го заклеймяват, но обикновено когато някой се роди в семейството, всички се радват, всички се усмихват. Единствено бебето плаче: “О, каква съдба!” Ала ако от време на време се прераждаме по своя духовен път на по-висше ниво на съзнание, тогава това наистина е голямо щастие и за нас.