Archives

Calendar

April 2021
M T W T F S S
« Mar    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




1604728_606280356118246_1308257768_n

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 сутрин, София)

Да живееш значи да поправяш грешките си. А според дефиницията на Шрила Шридхара Махарадж, религия означава правилна настройка. Каква е тази правилна настройка – за някакви благотворителни дейности ли става въпрос? Или е някакво устройване в материален план – как да направим живота си по-комфортен? Или е нещо друго? На практическо ниво правилна настройка, особено като се вземат предвид материалните измерения на живота, означава оцеляване. Раждаме се и се опитваме да оцеляваме – с все по-малко успех. Защото едно е сигурно: щом сме започнали това пътуване на планетата Земя, то ще приключи. В този смисъл, ако приемем, че материалната страна на живота е един вид оцеляване, тогава трябва да се вгледаме какъв е смисълът на това оцеляване. Животът не е просто биология, животът е мистерия. И не е достатъчно да се говори или да се разсъждава за тази мистерия; трябва да я изживяваме. Така че животът е преживяване. И то мистично преживяване, зависещо от качеството на живота ни. Можем да го пропилеем или да го изживеем. Но кое е това, заради което си заслужава да се живее, да се оцелее, дори на материално ниво? Именно мистичното преживяване, срещата с божественото. Да се докоснем до божественото в своя живот.

Ала както ви казах, колкото и да се стараем да оцелеем в това житейско преживяване, накрая няма да успеем. Животът на тази планета земя в три думи е: живей, обичай, иди си. Средната част – това е нашият опит да оцелеем. То е начинът, по който човешките същества се борят с този фундаментален страх от унищожението. То е нашият протест срещу смъртта. Обаче се проваляме, защото ние също трябва да си идем. Идваме и си отиваме. Така че в материален смисъл става дума просто за няколко години, нали. Само че понякога това кратко време ни се струва никога несвършваща игра.

Но духовно оцеляване означава, че умираш за тялото и се раждаш наново за душата. Умираш за ограниченото време и се раждаш наново за вечността. Умираш за незначителното и се раждаш за истинското. Това означава истинско оцеляване. И там отново какво е това, което ще изпитате? Живот. Истински живот. Духовният живот е истинският живот. Вечният живот. Разбира се, ако проектираме преживяванията си от този ограничен начин на живот във вечността, не съм сигурен, че бихме искали да живеем така вечно. Защото вие казвате, че животът е страдание. Нима трябва вечно да живея в такова страдание? Не съм готов на това. Не го искам. Да цитираме един много позитивен и оптимистичен човек – Шопенхайер, който казва: „Животът е страдание. Затова аз реших да размишлявам върху него.” Това удовлетворява ли ви? Него ли искате да проектирате във вечността? Не! Макар да знаем, че този ограничен начин на живот е някакъв вид страдание, естествено, когато мислим за вечния живот, искаме той да бъде изпълнен с наслаждение. Тогава започвате своята садхана и какво ще изпитате? Мислите си: най-напред умиротворение, сетне – екстаз, накрая – свръх екстаз. Започвате и какво изпитвате? Отново страдание! „Как така? Та нали направих желаната промяна! А все още вървя във същите обувки.” Но казвам ви, това е само началото. Предстои повече. Помислихте си за повече страдание ли? Не, не.

Без съмнение, в съответствие с предишната си обусловеност, трябва да преминем през някакъв период на пречистване. Който носи понякога горчив, друг път много щастлив опит. Както е казано, ако побеждаваш другите, си силен. Но ако надмогваш себе си, си могъщ. И всички ние имаме своите малки или по-големи победи.

Веднъж в същата тази храмова стая един предан попита: „Всички знаем, че духовният напредък означава сразяване на фалшивото его, но няма ли как това да стане по мек, нежен начин?” Именно затова е нужно да минем през период на осъзнаване. Стъпка по стъпка по-близо до истината. Това е първата стъпка – да живеем. Ако живеем за себе си – това е безполезно. Ако живеем за Бог, живеем за всички. Така че в духовния живот първият принцип отново е „живей”. Трябва да живеем, трябва да опитваме, трябва да действаме. С цялата борба, с всички трудности – да преминем през това. И да сме убедени, че в края на нашия път някой ни очаква. В сърцата ни трябва да го има това основополагащо доверие, че „колкото и да е нужно да се боря, през каквото и да се налага да премина, някой ме очаква накрая”.

(следва продължение)



Leave a Reply