Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Заради нетърпимия огън от великото отречение, всички полубогове побягнаха от Сваргалока и поеха към Брахмалока, за да помолят Брахма за закрила. След като поднесоха молитви, те казаха: „О, господарю на вселената, защитнико на всички! Хиранякашипу, властелинът на демоните, извършва ужасяващо отречение. Силата на неговата тапася ни пропъди от Сваргалока, от нашите райски планети. Умоляваме те, помогни ни и ни защити, понеже сме твои слуги и поклонници. Ако желаеш да защитиш слугите си преди да бъдат погубени, молим те, накарай Хиранякашипу да прекрати аскезата си, която унищожава целия свят! Хиранякашипу се е заел с това отречение, защото иска да получи някаква благословия. За теб не е невъзможно да му дадеш каквото желае. Макар да знаеш всичко, искаме да те известим какво е желанието му, тъй като го разбрахме. Хиранякашипу мисли: „Чрез своята тапася искам да придобия позиция като тази на Брахма, който е творец на вселената и е почитан от всички. Позицията на Брахма е по-велика от на всеки цар, дори на Индра. Аз желая най-висшата позиция в Сатялока. Тъй като времето е вечно и душата също е вечна, не ме интересува колко животи в отречение ще трябва да поднеса, за да получа позицията, която желая. Когато се сдобия с достатъчна мощ, ще променя правилата на този свят. В края на деня на Брахма, тази калпа, цялата вселена ще бъде унищожена, включително и ваишнавите. Затова не ме интересува никаква позиция, по-ниска от тази на Брахма.” Хиранякашипу се е захванал с това велико отречение, за да получи твоя пост. Ти си господарят на трите свята, затова молим те, стори каквото е необходимо, за да разрешиш този проблем. Такава е молитвата ни, о, творецо и закрилнико на света. Твоето съществуване е източник на наслада, изобилие, благоденствие и щастие за кравите и брахманите. Ако Хиранякашипу се домогне до позицията ти, всички тези неща ще бъдат съсипани.”[1]

От тази част на историята не само получаваме информация за тревогите на полубоговете, но също и добър урок по ваишнава етикет. Видяхте ли какво стана? Полубоговете бяха в голяма неволя, затова се обърнаха към своя авторитет. И какво направиха? Нима незабавно минаха на проблема: „Това ни притеснява, онова ни притеснява”? Не. Най-напред те поднесоха молитви. „О, Брахма! Ти си толкова велик, толкова прекрасен!” А сетне започнаха: „Ние имаме и един малък проблем…” Това се нарича образование, етикет.

Как да го прилагаме? Срещате духовния си учител: „Дандават, Гурудев! Имам такъв и такъв проблем.” Не, моля ви! Кажете поне някоя добра дума. Например: „Кришна е толкова велик! Кришна е толкова прекрасен!” Пък сетне предайте посланието си. Бъдете осъзнати какво се случва. Всеки дребен детайл е толкова скъпоценен за нашето пречистване и за правилното ни разбиране как да се държим. След това те казаха: „Въпреки че ти знаеш всичко, бихме искали да привлечем вниманието ти към определени събития в тази вселена.” Понякога отивате при духовния си учител с мисълта, че му носите някакви новини – нещо, което не знае.

Но освен това разбираме и какво е намерението на Хиранякашипу – иска да постигне безсмъртие. От предишния прочит си спомняте колко добре познава той философията. Тук също се споменава, че макар тялото да загине, душата ще оцелее. Той иска да достигне най-висшата позиция в материалния свят.

„Полубоговете приключиха молитвите си и бог Брахма, придружаван от всички мъдреци като Бхригу, Дакша и останалите, пое към отшелническата обител на Хиранякашипу. Междувременно Хиранякашипу бе извършвал отречение много дълго време, стоейки в същата позиция без да мърда. Дотолкова, че цял мравуняк бе покрил тялото му, а върху него бе израсла трева и тръстика. Мравките бяха изяли тялото му да такава степен, че кожата, плътта и кръвта му бяха изчезнали, оставяйки единствено костите.”

При все това той бил жив. Това означава, че докато извършвал своята тапася, бил постигнал мистични сили. Бил способен да съхрани жизнената си сила в скелета си. Това е резултатът от мистичните практики – че можете да пренапишете своята лична история. Какво било намерението на Хиранякашипу? Да пренапише историята на вселената според собствената си версия. А какво става с вас ако постигнете мистичен резултат в бхакти? Ще можете да пренапишете историята на собствения си живот. От предопределения кармичен път можете да стъпите на пътя на свободата, на божественото робство.

И така, той още бил жив, макар и само в костите – нямал плът, нямал кожа, нямал нищо, само скелет. В нашата култура скелетът е символ на смъртта. Така че в един смисъл той успял да пренапише символиката. Дори мравуняк бил израснал върху тялото му. За това е нужно дълго време.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”