Archives

Calendar

September 2020
M T W T F S S
« Aug    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




drop into ocean

(от лекция на Свами Тиртха, 04.09.2015, вечер, София)

Никога не можем да се наситим на духовното братство. Ако имате една капка, нуждаете се от цяла чаша. Ако имате чаша, нуждаете се от езеро. Ако имате езеро, нужен ви е океан. За щастие нашият изначален извор е бездънен. Така че когато сме в нужда, знаем къде да намерим. Много хора казват: „Аз съм търсещ, отворен човек.” Но това означава, че все още не си намерил. Обикновено ако хората казват, че са отворени, това значи, че още не са решили – дали да останат тук, на това относително ниво, с всичките му възходи и падения; или да се посветят на това да открият пътя си обратно към дома, обратно към Бога. Вие взели ли сте своето решение?

Отговор: Да!

Свами Тиртха: Затова идвам при вас! За да се уча от вас. Как да открием тази посветеност, тази решителност да постигнем своите духовни цели? В началото си мислим, че пътят е много кратък и лек. Или, както казват на Лои Базар: „Евтин и добър”. Ала след няколко месеца, няколко години, няколко живота осъзнавате, че не е толкова лесно, нито толкова бързо. Но когато стигнете и се обърнете назад, виждате: „Целият този път е бил по-кратък от миг.” Защо? Защото се казва, че откак сме напуснали своя духовен дом са изминали само две мухурти – само час и половина. А когато ви се струва, че сте толкова далеч от възлюбената Божествена Двойка, всъщност Те са по-близо до вас от кожата ви. При все това се нуждаем от известна решителност, нуждаем се от посветеност в духовните си практики. И аз много се радвам, че сте направили своя избор. Че сте решили накъде да вървите, къде да влагате енергията и вниманието си.

Защото трябва да призная: Кришна е добър. По толкова много начини можем да усетим грижата и вниманието Му навсякъде около нас. Всъщност Той следва принципите на философията. Защото се казва: Бог лесно дава това, което е евтино, а много трудно дава онова, което е скъпоценно. Така че ако все още се удовлетворявате със стъкълца, ще ги получите. Но ако искате да намерите истинското съкровище, ще трябва да изчакате известно време. Въпреки всичко, този период на очакване също е сладостен. Защо? Защото Върховният Бог ни е пратил помощници в този процес. Например, можем да общуваме с Него чрез светите имена, можем да се срещаме с Неговото обкръжение, с Неговото семейство. Можем да упражняваме онова, което искаме да вършим в духовното небе. Затова трябва да сме внимателни, защото в зависимост от практиката си тук, ще получим и практиката си там. Така че ако в духовните си усилия непрекъснато се оплаквате, тогава ще придадете реална форма на тази практика. Но ако се научите да извършвате духовната си практика правилно, ще можете с лекота да прекосите океана на материалното битие.

Само че моля ви, недейте да ми вярвате. Не ми вярвайте сляпо. Проверете тези думи за себе си – дали работят за вас или не. Те винаги работят. В случай, че не работят, грешката не е в процеса.

Но какво е най-висшето щастие за предания? Това е святото име. Слава на учителите ни, защото те ни донесоха светлината. Ако получите и една капка, тя е по-голяма от океан. Божествената милост е безгранична. Моля ви, винаги пазете това в ума си – че нашата цел е да минем отвъд ограниченията, да променим нещо в живота си, да схванем най-важните неща. Ако по някакъв начин съумеем да превърнем мига във вечност, това е голямо постижение. Ако успеете да превърнете капката в океан, това е друго постижение.

Може да не сме велики чудотворци. Може да не сме махараджи, велики царе. Може да сме съвсем дребни, съвсем незначителни. Но се надяваме, че нашият Бог също харесва тази трансформация – на капката в океан и на мига във вечност. Може би Той очаква океан от свети имена от нас. Но какво можем да предложим ние? Една капка. При все това, сигурен съм, че ако тези малки капчици служене са поднесени с чисто сърце, Той е удовлетворен. То е онова толкова фино качество, което можем да добавим към тези малки капчици приношения, които имаме. И тогава Той може да стори чудесата. Така че нека и Той да направи нещо. Ако ние свършим всичко, ако ние сме великите чудотворци, тогава за Него не остава нищо. Но аз мисля, че те – нашият Кришна, нашата любима Божествена Двойка, нашите духовни учители – са щастливи, ако могат да превърнат тези мънички приношения в красива и щастлива жертва. За да можем ние да превърнем утрешния ден във вечност. С тяхна помощ това е възможно да се случи. Така че каква е работата ни тук? Да поднасяме тези малки капчици служене; а пък Те ще направят божествената алхимия.

 



Leave a Reply