Sharanagati

“Моля те, дай ми силата да издържа на всички трудности и изпитания”[1]. И така, ако искате да постигнете висока цел, ще се натъкнете на тези две неща – трудности и изпитания. Трудностите мисля, че няма какво толкова да ги обсъждаме. Всички сме срещали трудности, имаме опит с това; но какво да кажем за изпитанията? Какво означава изпитание? Изпитанието е като капан. Върховният Бог поставя малки капани, за да провери дали внимавате. Вървите по пътя и има капан – ще го разпознаете ли или не? Разбира се, това е съвсем символично, защото обикновено по пътя няма капани. Но за какъв вид капани говорим? Например, веднъж Гурудев възложи на един предан служенето да организира, да се погрижи да подготви определено събитие. И той се отнасяше много смирено към Гурудев, ала далеч не толкова смирено към останалите. Така че това беше капан, изпитание: получаваш задача и ще те видим как действаш. Какво е нивото ти? Дали можеш да извършиш служенето по организацията в смирено състояние на ума, или ще сметнеш, че това е позиция, от която да доминираш върху другите?

Онзи път той се провали. А ние колко пъти се проваляме? Много пъти. Докато се очистим от всички възможни желания за име, слава, престиж, оценяване, каквото и да е. Какъв е по същността си един такъв провал? Нещо добро ли е или лошо, Кришна Прия?

Кришна Прия: Такъв вид провали са по-скоро позитивни, понеже по този начин осъзнаваш, че качествата всъщност са ти дадени. Те не са твои.

Тиртха Махарадж: Правилно.

Харилила: Може би зависи от това как го приемаш – като урок, или се бунтуваш: “Защо се случва на мен? Не е честно”. Зависи от виждането ти.

Манджари: Можеш също да послужиш като огледало на другите, да видят какво се случва, когато се провалиш.

Тиртха Махарадж: Аха, значи това е „синдромът на мъченика”, за който Ядунатх Прабху спомена преди? Жертваме фалшивото его на едного, за да помогнем на останалите? Поставяме някого на масата, за да направим дисекция на фалшивото му его? Това е много славна смърт. Вивисекция, рязане на живо.

Затова трябва да развием позитивно отношение към изпитанията. Ако животът ни тества, нека ценим това. Ако мая ни тества, по-добре да сме малко резервирани и… е, не да се страхуваме, но да спазваме известна дистанция. Ако гуру ни тества, трябва да сме много благодарни: “Някой ми обръща внимание! Някой се грижи за мен!“ Иначе грешките ви си остават у вас. Но най-славната позиция е ако ваишнавите ни поставят на изпитание! Бихте ли посмели да се поставите в такава ситуация, та да поставяте изпитания на останалите?

Ямуна: Не, благодаря.

Крипадхам: Аз не бих искал.

Тиртха Махарадж: Ти не би искал, Крипадхам Прабху. Ти си много добросърдечен бхакта. Лилаватар?

Лилаватар: Не и с такова намерение. Мога да го направя несъзнателно. Несъзнателно ние по някакъв начин през цялото време тестваме хората около нас.

Тиртха Махарадж: На практика просто с това, че съществуваме, поставяме на голямо изпитание другите. Така че ти си прав, това е така. Но ако духовният ти учител ти каже да изпиташ някой друг?

Лилаватар: Най-вероятно бих го умолявал да не ми дава такава задача.

Тиртха Махарадж: Начинаещият бхакта би скочил за такова служене: “Да, Гурудев! Ти познаваш качествата ми. Другите не знаят какво е истинска посветеност, но аз знам! Затова ще ти помогна. Ще дам на другите голям урок. Ще им покажа какво значи истинска отдаденост.” Мисля, че така човек сам си подписва смъртната присъда. Ако си на средното ниво, ще молиш своя Гурудев: “Моля те, не ми възлагай такова служене! Защото най-вероятно ще се проваля. Ще се опивам да измъчвам хората и да доминирам над тях, вместо да им служа. Вероятно ще забравя за позицията си, за компетентността си и, вместо да бъда смирен слуга на своите братя и сестри, ще започна да ги потискам.” Това означава реалистичен себе-анализ: “Пълен съм със слабости и ако бъда поставен на изпитание, ще се проваля.” Но истински отдаденият ще каже: “Гурудев, въпреки че нямам качествата за това, щом такова е твоето желание, трябва да го направя.”

Затова е казано: “Никога не критикувайте никого!” Ако някой трябва да критикува, това е позицията на гуру. И трябва да правим това само, ако ни е заръчано. И единствено с желанието да помагаме и да служим на другите. Иначе се казва, че умът е като свиня – всеяден. Вие изяждате всички възможни грешки на останалите. И тогава къде са грешките? Вътре! Вие поглъщате грешките, огризките и екскрементите на другите. От една страна това е добре, понеже им отнемате трудностите и грешките, обаче е много опасно.

Затова изпитанията са истинските тестове. Но ако сърцата ни са чисти и винаги имаме това настроение – настроението за служене – тогава ще можем да посрещнем купища изпитания с усмивка. Тази капка милост от гуру ще ни даде силата да понесем трудностите и да намерим решения за капаните.

[1] Стих от песента на Бхактивинода Тхакура „Крипа бинду дия”